Коментари

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ПРИКАЗКИТЕ 05.09.2008    Една от любимите приказки на дъщеря ми е “Новите дрехи на царя”. Преди време изпитвах истинска наслада от смеха, с който се заливаше тя, докато и четях ненадминатата творба на Ханс Кристиян Андерсен. Днес дъщеря ми чете любимата си приказка сама. Пак се смее, но вече и пита. Задава най-трудния за всеки родител въпрос: Защо? “Защо толкова дълго време никой не се е решил да каже, че царят е гол? Защо единствено малкото дете го е направило, тате,” пита седемгодишната ми дъщеря. И чака отговор.       Вече денонощие отново се мъча върху тези въпроси. Този път те не идват от дъщеря ми. Провокира ме реакцията на сливенски магистрати, които вчера емоционално реагираха на изнесеното в информационния сайт Sliveninfo.       Дописката под заглавие “Корупцията сред магистратите е знайна за всички...почти” предизвика много и разнопосочни реакции. В нея сайтът цитира председателя на ВАС Константин Пенчев, който открито говори за подкупни магистрати.       “Само службите не знаят кои са подкупните магистрати, всички други ги знаят”, казва един от тримата големи в българската българската съдебна система. Признанието звучи невероятно от устата на магистрат от ранга на Пенчев. То му прави чест. Какъв по голям плесник за самата система, щом председател на върховен съд говори за корупция сред магистратите по национална телевизия.       Това е присъда. Сякаш без да иска Константин Пенчев се превръща в онова хлапе от приказката на Андерсен, което изрича “Царят е гол”. Остава обаче и други да заговорят открито за корупционните практики в съда, прокуратурата и следствието, доколкото още има следователи. Нали съдебната система е темела на държавата. Там се решават човешки съдби. Ако тя е прогнила, както е сега, за каква държава говорим?! Обществото е длъжно да използва изявлението на шефа на ВАС. Той каза А, но остават още много букви до Я.       Затова и ние реагирахме.Естествено, поставяйки проблема на сливенска почва. Защото Сливен не е оазис. Защото за корупция в съдебната система на Сливен се говори от години и само слепците не могат да я видят. Защото в града има магистрати, които никога не са работили нищо друго, а стандарта им на живот е по-добър от този на крупен сводник в Амстердам или Брюксел...Как става това с една държавна заплата, пък била тя и магистратска? Защо Беленски го арестуваха на великотърновска територия, а за Мъндев дойдоха екип софиянци? Къде е доверието в сливенските магистрати тогава? Въпросите без отговор са много...       Sliveninfo вече е ”бъркал с пръст в тази рана” на обществото. За което не сме очаквали похвала. Но не очаквахме и да бъдем привиквани от служба БОП на областната полицейската дирекция по нареждане на прокуратурата. Нещо, което във всяка демократична страна се счита за опит за поставяне на намордник върху свободното слово...А ние просто изпълнихме призванието си на журналисти, биейки силно камбаната. С надеждата да бъдем чути от институциите, чието задължение е да се борят с корупцията, включително и сред българските магистрати. Които получават заплати от българския данъкоплатец точно за това. Миналата зима това не се случи.       Днес е по-важното да се чуе друго.       Огромната част от сливенските съдии, прокурори и следователи са съвестни магистрати. Те имат нужда от добра дума. В системата работят в болшинството си нормални хора, които честно и почтено изкарват хляба си, въпреки несгодите на прехода. Те със сигурност знаят най-добре кои зрънца петнят името на системата. Знаят и как тези зрънца са избуяли през годините. Кой ги е поливал и торил. И със сигурност трудно понясят неправдата, сблъсквайки се с нея ежедневно. Знаят и отговорите на въпросите, които обществеността в града си задава.       Надяваме се всички те да си припомнят още веднъж приказката на великия Андерсен. И поне някой да се престраши и да последва примера на малкото дете от площада. И да извика: “Царят е гол”. Сливен има нужда от това. Има и кой да го чуе. Вече.              Георги Мангинов     ЗА ЕДИН СМЕШЕН ПЛАЧ 23.06.2008       Смешен плач.       Да рониш крокодилски сълзи за сливенския битак е равнозначно да искаш лошото да остане по-дълго. Ако може вечно.       Което си е чист мазохизъм.       Да си търсиш тоалетна “на пожар” по близките заведения, докатото купуваш обувки. Защото тоалетни няма.       Да мериш дънки, събличайки се на един крак, скрит зад наметала и пазен от каки, които “срамежливо” ти хвърлят по един поглед. Защото пробни няма.        Да те мокри дъждът, когато вън е спряло да вали.       Да се пържеш в метални консерви, които незнайно защо някой е нарекъл магазини.       Да усещаш в едно мириса на кебебчета и потни тела.       Да ти продават ментета.       Да те блъскат, настъпват и ритат едновременно.       Да ти продават крадена стока без документи.       Да не ти дават касови бележки.       Да не плащат данъци.       Да не плащат наеми.       И да си доволен!       Какво е това?       Мазохизъм?        Или политика?       Това е кеф!       За който някои са готови да станат революционери. И пред телевизия да говорят. И речи да държат.                   Кеф нашенски, балкански, от който не искаме да се отървем. Истинска “обич” към лошотията, която само у нас е възможна.       И всичко това да се случва в 21-вия век. В страна от европейския съюз. В България. В Сливен.        ЕДНА ДОБРА ДУМА ЗА СЛИВЕНСКИТЕ ЧЕНГЕТА 06.03.2008       Една добра дума . Това трябва да чуят днес сливенските полицаи. В последния ден на високосния февруари те успяха да сторят нещо, достойно за уважение. Задържаха виден наркотрафикант с 66 килограма дрога. Количество, непостижимо до момента на териоторията на областта. Акцията по ареста на Иван Беленски и намирането на наркотика в имотите му бе проведена перфектно, като по учебник. Което си е за поздравления. И аз ги поднасям.    Не разбирам защо в такива моменти ние, журналистите, ги пестим? Защо се ограничаваме само със сухото изнасяне на информацията, подадена ни официално? Сигурно на фона на откритите пратки по митниците това количество дрога не е толкова голямо. Но за децата на Сливен и един грам е много. Не само полицаите, цялото ни общество трябва да обяви война на наркотиците. Ченгетата обаче са на първа линия и рискуват най-много. Днес те имат нужда поне от похвала. И от подкрепа на всички ни.    Само дано след очакваното процесуално затишие всичко не завърши с “условен хепи енд”. Както не веднаж се е случвало в Сливен. Сега на ход са магистратите. За добро или зло-великотърновските. Да видим сега какъв ще е краят.        Георги Мангинов     EVN ПОДНЕСЕ НА СЛИВНАЛИИ ДВОЙНИ СМЕТКИ И ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОПЛАЧЕШ НА АРМЕНСКИЯ ПОП 24.02.2008 Голяма част от високите сметки за ток през януари се дължат на факта, че служителите на енергийните дружества са подали данни за потреблението на домакинствата, без да засичат показанията на електромерите. Енергоразпределителните дружества и Федерацията на потребителите в България са залети от жалби на граждани срещу двойно и тройно по-високи в сравнение с декември сметки за ток.          От Федерацията на потребителите в България алармираха вчера, че са засекли големи разминавания между действителната консумация и отчетеното в сметките.          В Сливен сметките за ток за януари са двойни в сравнение с декемврийските. Ако някой не вярва, значи още не си е платил електричеството. Или е бил на ски през целия януари. Недоволството на гражданите е масово и може да се усети на опашките, където ежедневно има припаднали пенсионери. Които просто не издържат на непосилните сметки. На всичко отгоре, през януари фирмата доставчик EVN на няколко пъти спира подаването на ток. В най-големия студ! Вместо компенсация за това обаче сметките на абонатите скачат двойно. А за да нямат проблеми с оплакващи се сливналии австрийците решиха въпроса кардинално. В Сливен вече няма човек за контакти с граждани и медии. За всеки случай пратиха бившия шеф на фирмата Желязко Андонов на другия край на България. Да не пречи, но да си мълчи, щом е още във фирмата. Дават ти телефон за оплакване в Пловдив, където сигурно се е преместил арменския поп. Нали там арменците са повечко. На него да се оплачеш и да чакаш помощ.          Шефовете на EVN обаче държат на добрите контакти с властта. Не случайно областните управители на Сливен и Ямбол наскоро бяха на разходка в Австрия. Познайте за чия сметка.          Не е лошо и медиите да мълчат. За тях също е отделено кокалче от бюджета на австрийската фирма.          Да му мислят простосмъртните сливналии. За които по призумция трябва да мисли държавата, щом по конституция е социална. Но тя сега е заета. Трябва да доказва, че не е корумпирана.     КОМИСИЯ ”ПАВЛОВ” ДА ЗАМЕНИ КОМИСИЯТА ”КУШЛЕВ” В СЛИВЕН 20.02.2008       Комисията ”Кушлев” може да бъде закрита. Това заяви правосъдният министър Миглена Тачева вчера. Тя обясни, че не става въпрос за смяна на шефа на комисията, а за предстояща проверка на дейността й. Не може да се иска конфискация на имущество, преди да има влязла в сила присъда и доказване, че има извършено престъпление, в следствие на което е придобито дадено имущество, обясни министърът. Само преди два дни за закриване на комисията открито заговориха и депутати от БСП. Което ще рече, че нещо май наистина ще се случва.        В Сливен шеф на местния клон на Комисията “Кушлев” е юриста Борислав Павлов, който е общински съветник от БСП. Ако Комисията бъде закрита, Павлов ще може спокойно да каже колко и кои сводници и мутри с имоти на крезове трябва да черпят. Защото десетките процедури за изземване ще спрат и мутрите дори ще спестят някой лев, предвиден за адвокатски услуги. Борето Павлов пък ще разбере, че неговият работодател-държавата работи повече за мутрите, отколкото за своите граждани.       Къде другаде, ако не в Сливен, такава комисия трябва да действа. Вече официално се обявява броят на сводници, проститутки и мутри, чиито имоти и в Сливен, и край града и по морето са знайни, и не са невидими. И в Европа знят, че градът ни е център на нелегалния трафик на хора, чийто печалби са баснословни.А голяма част от тях се връщат точно в Сливен. Градът ни фигурира във всички доклади. И на правителството, и на неправителствени организации, занимаващи се с борба срещу трафика на хора. Не случайно първо край Сливен бе изградено “Защитено жилище” за бивши проститутки. Лично шефът на Международната организация по миграция ми каза в Женева, че акцентът в тяхната работа ще продължи да пада върху Сливен, като рисков район. На Запад знаят, че парите, имотите и колите на тези труженици са спечелени по незаконен път, естествено без платени данъци върху тях. Това знае и българската държава, която за учудване на Запада, май не иска истински да си събере борчовете, чийто размер е огромен.       Щом е така, нека остави община Сливен да го направи. Ако поне част от имотите и данъците на тези недоказани престъпници влязат в хазната, то детските градини и ясли в Сливен на секундата ще станат безплатни, а караниците в общинския съвет излишни. Ще се открият всички училища, закрити през последните 100 години, с риск общинската съветничка, писателка и учителка Соня Келеведжиева да се изказва по-рядко в местния парламент. Ученици и пенсионери ще пътуват напълно безплатно в градския транспорт, чиито цени за останалите ще станат почти символични и със сигурност най-ниски в страната. Ще се отворят ученическите столове на цените от преди 30 години, по 20 стотинки за обяд, първо, второ с месо и десерт. И това е реално осъществимо, ако в сливенската хазна влязат приходите, от които с лека ръка държавата е на път да се откаже.        Затова държавата ,щом иска да си закрива комисията “Кушлев”, да ни даде свободата да действаме самостоятелно, като най-застрашения в страната регион. Същият закон да открие сливенска комисия, която няма как друго яче да назовем, освен Комисията “Павлов”. На Борката Павлов ще му осигурим охрана от общинския бюджет. Денонощна, с пушки помпи, жилетки и всичко както го има по us екшъните. Ще му направим заплатата най-висока в общината, да го предпазим от изкушения. И некорумпирани магистрати ще му намерим, ако е нужно.                                                                                                   Георги Мангинов        ЩЕ СТАНЕ ЛИ СЛИВЕН НОВАТА ИНВЕСТИЦИЯ НА МЕРЦЕДЕС В ИЗТОЧНА ЕВРОПА? 18.01.2008       Гладна кокошка просо сънува. Дано тази нашенска поговорка се окаже невярна в случая. Но е факт, че собствениците на Daimler са решили да инвестират в Източна Европа. Къде точно? Засега не се знае. Оглеждат се.       Daimler , под чиято шапка е Mercedes-Benz, обмисля строителството на нов завод в Източна Европа, съобщи говорител на компанията пред Automotive news Europe. Очаква се до средата на тази година да бъде посочена и държавата, в която ще се изгради новата мощност.       Неотдавна от компанията заявиха, че имат нужда от допълнителни производствени единици в гамата на А и B сериите на Mercedes. Двете серии са приоритетни за компанията в плановете й за растеж и ограничаване на CO2 емисиите. От къде идва надеждата ли? От присъствието в нашия град на един гражданин на света-немския професор Харалд Лешке. Който спокойно можеше да живее в Щутгард, Милано, Атина или Пекин. Но избра Сливен за постоянната си местостоянка. Направи го, въпреки пренебрегването му от миналия общински съвет. Той докара в Сливен проекта “Автомобил, произведен в България”, спонсориран от Mercedes-Benz. Той започна реализацията в града ни на нов проект за автомобилен дизайн, отново с пари на Mercedes-Benz. Той докара под сините камъни светилата на съвременния автомобилен дизайн в Европа. Напълни летище ”Бършен” в 40 градусов пек. За министрите, които се изсипаха в града не говорим. Докато се усмихваше пред камерите всеки от тях обещаваше съдействие. Сега му е времето да помогнат. И на Сливен, и на България. Иначе Лешке и Лечков са страхотен тандем, който може да донесе нещо много на Сливен. Но за подобна инвестиция трябва намеса на най-високо държавно ниво. Немският професор вярва, че именно Сливен може да привлече инвеститор за автомобил, произведен в България. Нещо, за което ние, като хора живеещи тук сакаш не искаме и да мечтаем. А надеждата умира последна...Поне докато професор Лешке живее в града ни. И все пак, не е лошо и ние сами малко да се понадигнем като държава. Поне на пръсти. Белким от Щутгард ни видят.     ТЪРСИ СЕ МЪЖ С ПРОТИВОГАЗ, КОЙТО ДА ОГЛАВИ ДАНС В СЛИВЕН 12.01.2008 ТЪРСИ СЕ МЪЖ С ПРОТИВОГАЗ, КОЙТО ДА ОГЛАВИ ДАНС В СЛИВЕН              През месец февруари в Сливен ще бъде официално учредено местно звено на Държавната агенция за национална сигурност, която вече доби известност с първите букви от четирите думи- ДАНС, научи Sliveninfo. До тогава трябва да е готов и вътрешния правилник на агенцията.       Очаква се новата структура да бъде разположена в щаба на някогашната Трета армия, където в момента се помещава службата “Военна сигурност и ВКР”.       По закон в новата агенция за сигурност влизат сегашната служба “Сигурност” на МВР и служба “Военна сигурност и ВКР”. Агенцията има за основна задача борбата с корупцията на всички нива в държавата. Национален шеф на новата структура стана Петко Сертов, досегашен съветник на премиера Станишев. Двамата му заместници са пък съответно ръководителите на служба “Сигурност” към МВР и служба “Военна сигурност и ВКР”.       Танцът на ДАНС в Сливен се очаква с голям интерес, заради очевадните корупционни практики сред политическия и магистратски елит, чиито измерения са видими и за слепците в града. Не само по имотите ги познават вече хората...       Сигурно затова в момента се води люта битка кой да оглави агенцията на местно ниво. Бият се различни лобита, всяко с достатъчно власт, но и с мераци за още.        Който и да е, той със сигурност трябва да има куража да бръкне дълбоко в раната, наречена корупция в Сливен. И да се научи да задава най-простия въпрос: “От къде аджеба, с една държавна заплата имате този стандарт на живот, уважаеми дами и господа в различните видове власти? Да побърза да забрави кой е помогнал за назначението му на тази твърде отговорна, но и твърде добре платена служба. И да чете редовно Sliveninfo. От нас винаги ще повече и по-достоверна информация.       А дали си върши работата шефът на ДАНС-Сливен ще познаем по външия му вид. Ако още първия месец той сложи противогаз на лицето си, значи има надежда да успее.Защото го очаква да влезе в такава воня, където без противогаз няма как да издържи. Така че, търсете човека с противогаза. Ако не го намерите по сливенските улици, значи миризмата му харесва и той е станал един от тях.            ЛИДЕРЪТ НА ПАРТИЯ ”ЗЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ” ЛЪЧЕЗАР ТЕМЕЛКОВ: ”US БАЗИТЕ СА НОМЕР ЕДНО ПО ЕКОЛОГИЧНА ЗАЩИТА” 08.12.2007 ЛИДЕРЪТ НА ПАРТИЯ ”ЗЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ” ЛЪЧЕЗАР ТЕМЕЛКОВ: “US БАЗИТЕ СА НОМЕР ЕДНО        ПО ЕКОЛОГИЧНА ЗАЩИТА”                 Четиридесет и три годишният Лъчезар Темелков е областен председател на партия “Зелена България” в Сливен и шеф на проспериращата застрахователна компания “Евро Инс”. В качеството си на политик той бе на визита в САЩ, където в продължение на половин месец посети най- големите военни бази в Америка.     Визитата на Темелков бе организирана от Атлантическия клуб в България. Известния бизнесмен се завърта в Сливен с диплом- сертификат от университета на четири милионния град Джаксънвил, щата Флорида.         Въпрос: Г-н Темелков, кое Ви впечатли най- много от вашето посещение в Америка?     Отговор: Аз бях зад океана като представител на една партия, за която екологията е приоритет. Партия “Зелена България” залага преди всичко на здравето на хората, чистотата на природата и запазването на нашата хубава татковина. Затова бях впечатлен преди всичко от спазването на екологичните норми в военните бази на САЩ. Аз посетих две военноморски бази в щата Флорида и една военновъздушна база в същия щат. Освен това имах визита и в командването на САЩ за специални операции и обединеното командване на САЩ. Трябва категорична да заявя, че еко нормите при американските военни са по- високи от тези в България, и то в гражданския сектор. Законът е много строг за нарушителите и което е още по- важно, той се спазва. По време на посещението ми във военната база край Лас Вегас разбрахме, че само за отсичане на един кактус се отива в затвора за пет години и това реално се прави срещу нарушителите.     Въпрос: Кои военни бази имахте възможност да видите?     Отговор: В щата Флорида влязох в две военноморски бази, “Блонд Айлънд Навал Стейшън” и “Мейпорт Навал Стейшън”, както и една закрита военновъздушна база “Сесил Еърфилд” . Посетих също така и военновъздушната база “Мак Гил АФБ”, намираща се край град Тампа, също Флорида.     Въпрос: По каква линия беше посещението Ви?     Отговор: На практика аз и другите колеги от страната участвахме в един семинар на тема “ Взаимодействие на държавните и местната администрации с военната база, разположена натяхна територия. Икономически, политически, екологични и правни аспекти”. Семинарът се организира от атлантическия клуб в България, общината и университетът в град Джаксънвил, Флорида и дружеството “Стар къмпани” ООД.     Въпрос: Това означава, че Вие сте посещавали и общини.     Отговор: Да, бях гост на председателя на общинския съвет в град Джаксънвил. И знаете ли, кое ме впечатли най- много? Четиримилионния град има седемнадесет общински съветника. И да не искаш, сравнението с българската действителност се налага от самосебе си. Всички знаем, че нашият общински съвет в Сливен се състои от четиридесет и един съветника при население на общината от около 150 хил.     Въпрос: Вие си идвате и с диплом от Америка.     Отговор: Да, семинарът имаше и академична част, чиято програма бе съобразена с нивото и интересите на всеки участник. Тя бе изчистена от излишното теоритезиране на проблемите, така характерно у нас. Имахме серия от лекции в областта на екологията и проведохме изключително широки контакти със специалисти еколози, както цивилни, така и военни. В крайна сметка защитих достойно името на България и на Сливен. Получих диплом- сертификат от общината и от университета на град Джаксънвил.     Въпрос: Г-н Темелков, безспорно Вие сте били там, и защото до няколко месеца и край Сливен ще има американска база. Какво същност е най- важното послание, което носите със себе си?     Отговор: Искам да Ви кажа, че най- важното послание може да се резюлира в една дума и тя е спокойствие. То е характерно за всеки район по света, където има военни бази на САЩ. Разбира се, мащабите са различни. В района на град Джаксънвил има както военноморска, така и военновъздушна база. При близо седемнадесет хиляди военослужащи и волнонаемни служители в базата, годишният бюджет е около 2 млрд долара! Общият годишен ефект за икономиката на общината надхвърля седем млрд долара! Затова и нашите домакини от общината и кмета бяха сериозно обезпокоени, че части от базите ще бъдат съкратени. Това означава огромни загуби за икономиката в общината. Големи групи от хора и цели отрасли от икономиката са пряко свързани с военните бази. При нас принципа ще бъде същия, макар и мащабите различни. Ще има икономически ефект за целия регион, който ще почустват преди всичко хората около полигона Ново село. Естествено не трябва да се дават лъжливи обещания, но това, че ще има открити работни места и безработицата ще намалее е повече от сигурно. Още веднъж подчертавам, че при американските военни екологията е номер едно.     Въпрос: Как военните бази се вписват в социалната политика, водена от общината в САЩ?     Отговор: Вече казах, че голяма част от бизнеса е пряко свързан с базите. От друга страна обаче си мисля, че да си бивш военен в Америка е наистина привлекателно.     Въпрос: Защо?     Отговор: Там една база представлява един град. В него има училища, болници, басейни, ресторанти, клубове, всичко, каквото има в един нормален град. За бившите военни е изграден специален къмпинг. Там хора, служили в базата или били на мисии в чужбина живеят напълно безплатно. Не плащат никакви наеми, а консумативите им са на символични цени. Социалната политика е изключително прагматична. Изобщо, в Америка малко се говори за социална политика, но много се прави. Там видях и български офицери, които се чустват изключително доволни от пребиваването си в базите.     Въпрос: С какво се занимаваха тези наши военни?     Отговор: Те са представители на нашата армия в командването на САЩ за специалните операции и координират действията на военните ни контингенти в Ирак и Афганистан. Тези офицери са много добре подготвени и наистина са късметлии, защото служат при възможно най- добрите условия на нашата планета.     Въпрос: Вашата програма е включвала не само военни бази.     Отговор: Наистина, програмата беше твърде наситена, а впечатленията много. Успях да стъпя на алеята на славата в Холивуд. С хеликоптер стигнах до Червения каньон. Разгледахме един от най- големите язовири в света- уникалното хидросъоръжение Хувър, който снабдява с вода и с електроенергия три огромни щата- Невада, Калифорния и Аризона. Посетих “Дисни Уърлд” в Орландо, както и световно известните курорти Палм бийч, Маями бийч и Маями. Стъпих в световната столица на хазарта Лас Вегас, разгледах целия Лос Анжелис със своя Бевърлихилс, китайския театър, Родео драйв и вечерях в автентичен мексикански ресторант. В Холивуд пък влязох в легендарното филмово студио “Юнивърсъл” със всичките му атракции. Стигнах и до Ню Йорк, където стъпих на Уолстрийт. Накратко, заедно с изключително полезната работа с нашите американски партньори, свързана с екологията в американските бази, аз имах възможността да усетя и духа на Америка от край до край, от Атлантика до Пасифика.     Въпрос: Г-н Темелков, мнозина хора от бизнеса се надяват на добро сътрудничество с американските военни, които ще стъпят на Ново село много скоро. Реалистични ли са тези надежди според Вас?     Отговор: Доколкото знам, само първоначалната инвестиция за установяването на американските военни в нашия регион ще гони 100 млн долара. Няма смисъл да гадаем. По важното е да се каже, че самата логика е категорична. Голяма част от тези пари ще останат в България и със сигурност, не малка част в нашия район. А това означава ангажимент за много фирми, нови работни места и по- добро бъдеще за децата ни. Ние като партия, свързана с екологията се ангажираме да партнираме с военните, както наши, така и американски, за да може българското гражданство и най- вече хората от региона ежедневно да са наясно с еко обстановката.     ТАНКОВЕТЕ СА ПОСЛЕДНАТА НАДЕЖДА ЗА МАРТИН СЛАВОВ 18.11.2007       Председателят на БСП в Сливен Мартин Славов иска да бъде касиран избора за кмет на общината. Тази новина от отиващата си седмица прозвуча наистина странно, след публичните поздравления към новия-стар кмет Йордан Лечков, отправени от ...самия Мартин Славов. Щом поздравяваш някого за победата, значи я признаваш. Всичко друго е несериозно, поне за хора в пълнолетие. Нещо, което не си позволи и Иван Славов преди четири години, когато загуби с по-малко от 1000 гласа. Днес разликата между Йордан Лечков и Мартин Славов е 5700 гласа!       На какво се надява председателят на БСП? Няма съд в евпопейска държава, който да касира избори, след толкова съкрушителна победа на един от кандидатите.       На многото пари с неясен произход, които заляха града ни? Вече и децата в Сливен разбраха, че местната организация на социалистите и парите се намират в обратнопропорционална зависимост. Колкото повече пари харчи БСП-Сливен на избори, толкова по-малко гласове получава.        Изявлението на Мартин Славов, че БСП “пази свидетели”, които щели да съобщят за покупка на гласове са повече от смешни. Те показват пълна безпомощност и неадекватност към настоящата действителност. Показват и неумение да се губи с достойнство и чест. Което е жалко, защото Мартин Славов трябва да е свикал със загубите. Те просто му станаха навик, откакто стана партиен началник. Загуби евроизборите, “успя” да намали броя на съветниците от левицата от 15 на 8, загуби избора за председател на общинския съвет. О, да не забравя и краха с кметския вот. Който между другото бе загубен въпреки масовото купуване на гласове от страна на БСП в Сливен. Какво друго показват резултатите от квартал Надежда? Там Славов има четири пъти повече гласове от Лечков. Като как стана така, щото в останалите 95% от секциите в Сливен Лечков да печели безапелационно, а точно в ромския квартал да загуби и то в пъти? При условие, че за никого не е тайна “прагматичния вот” на жителите на Надежда. А едва ли има някой, който да е забравил и дългите опашки от роми пред централата на БСП в Сливен по време на изборите. Стигаха чак до кино Българка и пречеха на потока от хора, минаващи по ларгото. Приличаха на едновремешните опашки за маслини и портокали преди Нова година. А мутрите! Всички в Сливен видяха как на втория тур в помощ на Славов дойдоха мутри с варненски джипове, за които се говори, че били въоръжени. Сега Мартин Славов се надява съдът да му разреши трети тур. Щом не успя с мутри и пари на първите два, сигурно се гласи да докара танкове за третия. Трябва да побърза, защото танковата бригада в Сливен скоро ще я няма.                                                                                              Георги Мангинов        КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ЕВРОПЕЙСКО ЯВЛЕНИЕ? ДА, НО ЗА ЕВРОПА ОТ ПРЕДИ ВЕК 12.11.2007    ”Купуването на гласове е европейско явление... Демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове”, каза в нощта след изборите лидерът на ДПС Ахмед Доган и както обикновено беше прав. Той имаше предвид Европа след Втората световна война. Но всъщност правилно е да се говори за Европа от края на ХIХ и началото на ХХ век, с която може да се сравнява днешната политическа култура в България.    Доган несъмнено бе взел за пример и официалния кандидат за ЕС -Турция, където гласове се купуват не точно с пари, а с радиоприемници, телевизори и мобилни телефони. Известно е, че според него пътят към Европа минава през Босфора.    Точно по изборите на гости в България бе видният френски политик Филип Ерзог, който сега е съветник на премиера Франсоа Фийон, а преди това е бил 14 години евродепутат. Запитан от ”Сега” в кои европейски страни е забелязал купуване на гласове, той не можа да си спомни, но увери, че във Франция няма такава практика.    И все пак явлението съществува, щом за него говори Доган. Проверка в интернет показва, че през последните две години то е предизвиквало скандали в няколко страни - Мароко, Мавритания, Конго, Колумбия. Общото между тях и България очевидно са равнището на живот на народа и неразвитостта на демокрацията. При масова бедност и политическа безпринципност хората са по-склонни да продават гласовете си, показва най-беглата справка. Тя обаче може да заблуждава и затова е по-добре да се потърси        научно изследване на проблема        Точно преди две години Станфордският университет в Калифорния организира международна конференция на тема ”Бедност, демокрация и клиентелизъм: Политическата икономия на купуването на гласове”. Научната среща неслучайно бе свикана в САЩ, където търговията с гласове (особено на местно равнище) има традиции. На предишните местни избори в Чикаго например средната цена на глас в бедняшките квартали бе 50 долара, твърди български имигрант. Знае се, че в Чикаго се намира най-многобройната българска колония в САЩ. Един от най-добрите доклади на конференцията бе изнесен от американския проф. Фредерик Чарлз Шафър от Масачузетския технологичен институт в съавторство с австрийския проф. Андреас Шедлер, който преподава във Виена и Мексико. Съвместният им труд се наричаше ”Какво е купуване на гласове? Границите на пазарния модел”.    Както прилича на учени, те оспориха най-напред широко разпространеното мнение, че ”купуването на гласове е обикновена икономическа транзакция, при която партии и кандидати дават материални изгоди на отделни граждани в замяна на подкрепа в избирателните урни”. Разликата от нормалния пазар според тях произтича от липсата на социални и правни норми, които да гарантират изпълнение на сделката. Главната пречка е тайната на вота (ако няма други политически и морални пречки). Тя създава несигурност дали избирателите гласуват ”правилно”, след като са получили парите или други облаги. Според авторите купувачите на гласове са изправени пред задачата да превърнат сделката от ”несигурна инвестиция, помрачена от високия риск за предателство, в печеливш бизнес, който дава разумни шансове за спазване на уговорката”.    Едно от решенията е        ”непрякото” купуване на гласове,        при което не се дават директно пари и не се очаква гарантирана реципрочност пред урните, а се предлагат възможности за развитие и бъдещи облаги, които създават по-скоро ”морален” ангажимент у избирателите. ”Тази практика бе позната през ХIХ век в Англия и в началото на ХХ век във Франция, а днес е обичайна във Филипините и в Еквадор”, пишат двамата изследователи, чийто труд излезе и като книга в Лондон през 2006 г. под заглавие ”Избори за продан: Причини и последици при купуването на гласове”. За целта се избират подходящи общности, които си имат вътрешно лидерство. В Тайван брокерите на гласове обикновено се свързват само с роднини, приятели и съседи. Подобна е тактиката в Тайланд, а също и в Аржентина, посочват Шафър и Шедлер.    При такъв подход е важно да има не само морков, но и тояга, т.е. санкции за онези, които отказват обещаваните им облаги или гласуват ”неправилно”. Във Филипините търговец на гласове обяснил: ”Да се откаже такава оферта би могло да се сметне за предизвикателство срещу добрата воля на кандидата. Това би ви разобличило като избирател, който гласува против кандидата. Освен това ще ви смятат, че вървите срещу течението”. В Перу и Мексико на избори през 2003 г. политически брокери са обяснявали на избиратели, че ако се държат ”неправилно”, ще загубят достъп до социални програми, щом определени хора дойдат на власт.    Когато се извършва        пряко купуване на гласове,        обещанията за сетнешни изгоди, както и общите заплахи не са достатъчни. Необходим е контрол кой как спазва уговорката, т.е. трябва да се преодолее тайната на вота. В началото на миналия век в Охайо са били подкупвани членовете на избирателните секции, за да надничат как гласуват гражданите. Това обаче е твърде груб метод и трудно се прилага. Когато избирателят трябва да впише, да задраска или да посочи със знак определено име в бюлетината, се използва индиго със същия размер, върху което остава следа. Тя доказва как е гласувал. Така се прави и сега във Филипините. Там се прилага и методът ”совалка”, изобретен през ХIХ век в САЩ и разпространен после в Австралия под названието ”тасманийска хитрост”. При него един избирател влиза с открадната бюлетина, на която е посочен ”правилен” вот. След това скрива в джоба си чиста бюлетина, а пуска приготвената в плика, и излиза. Чистата се попълва отвън ”правилно”, дава се на друг избирател и т. н. Методът е популярен днес в Русия, където се нарича ”верига”.    Върху избирателите може да се влияе чрез        повишаване или отбиване на избирателната активност        в зависимост от това дали тя е благоприятна за даден кандидат, или трябва да се намали за съперник. България се прочу в Европа през 2005 г. с лотарията на правителството на Симеон Сакскобургготски, който се опита да върне повехналия ентусиазъм на електората към своята особа. Макар и да твърдеше, че целта е повишаване на общата избирателна активност, замисълът му бе толкова прозрачен, че дори генералният секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис изпрати на 14 юни 2005 г. предупредително писмо до тогавашния външен министър Соломон Паси. Той му обърна внимание, че ако идеята не се подкрепя от всички партии (а случаят бе точно такъв), тя ще служи завоалирано в полза само на партията инициатор.    Изборният туризъм с автобуси от Турция към България също е начин за изкуствено повишаване на избирателната активност в полза на определена партия (ДПС). В други страни автобусите се използват пък за намаляване на активността. Това се нарича ”негативно купуване на гласове”. За първи път то е приложено през ХIХ век в Мериленд и околностите на Ню Йорк с цел по-малко избиратели да гласуват за даден кандидат. Напоследък е практикувано в Гвиана, където избиратели са продавали ”временно” личните си карти и така не са можели да отидат да гласуват. В Западна Австралия на бедните коренни жители се раздава алкохол, за да не им се ходи на избори. Във Филипините пък се организират екскурзии с автобуси сред природата или до туристически забележителности точно в деня на изборите. В Мексико и Венецуела, където пръстите на гласувалите се маркират с неизтриваемо мастило, хитреци плащат на избирателите да си топнат пръста в мастилото предварително и така ги дисквалифицират от вота.    Раздаването на ”помощи” в цели села и бедни предградия е практика в Англия до 1872 г., когато там е въведено тайното гласуване. Тя обаче продължава в Индия, Сенегал и Тайланд, а също под различни форми и в България. В Мексико избирател в едно село обяснява политическата си позиция по следния начин: ”Когато ни дават кокошка, ние гласуваме за кокошката, а не за кандидата”. В Бенин избирателите виждат в това начин да си върнат част от награбеното от политиците. Селянин във Филипините казва, че ”практически това е единственият начин да се вземе нещо от управляващите”.    Директното плащане при таен вот е изобретено в началото на ХХ в. във Франция, където избирателите получавали        половин банкнота преди гласуването,        а другата половина им се връчвала, ако кандидатът спечели. На други места същият номер е правен с чифт обувки.    По-хитър е трикът със залаганията, минал успешно през 2000 г. в Тайван. Букмейкъри обявили залози от 1 към 10 в полза на определен кандидат, а за неговите съперници 0,8 към 1. Хазартните избиратели масово гласували в полза на първия, за да му гарантират победа и да спечелят от залозите.    Ако се сравнява с днешната чужда практика, България очевидно се нарежда сред държави от Азия, Африка и Латинска Америка. Тя обаче иска да бъде сравнявана с Европа, както излиза от твърдението на Доган, че купуването на гласове е европейско явление. Той е прав, доколкото и в други европейски страни освен у нас съществуват мафиотски структури. Така например на регионалните избори в Италия през 2003 г. за първи път бяха засечени избиратели, които заснемат с мобилни телефони бюлетината си в тъмната стаичка, за да докажат след това как са гласували. На 16 май 2003 г. Би Би Си пусна информация под заглавие ”Мафията прибягва до телефони с камери. Италианските гангстери намериха ново приложение на мобилните телефони”. Вътрешното министерство издаде тогава незабавна заповед да не се допускат избиратели да гласуват, ако носят телефонни апарати с камери. Тази година щафетата бе поета от български политически гангстери, но и техният номер бе разгадан бързо.     ПРОФЕСОР БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ”ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ ОЩЕ ЧАКАТ СПРАВЕДЛИВОСТ” 11.11.2007 Професор Божидар Димитров пред news.bg    Проф. Димитров, напоследък се заговори за съдбата на българските бежанци от Одринска Тракия, но като цяло проблемът като че ли остава в сянката на други теми от историята ни...    За съжаление при спорните въпроси, които България има със съседните страни, значителното лоби на македонските българи е довело дотам, че се поставя основно Македонският въпрос на международни форуми през изтеклите десетилетия.    От Македония е 75 процента от елита в София, така е било доскоро - две трети от генералите, две трети от професорите, три четвърти от политиците. Андрей Ляпчев, голяма част от министър-председателите са били от македонски произход.    Българите от Източна Тракия са населявали главно източните области на България - Бургаска основно, но също Ямболска, Сливенска, Варненска, Шуменска. Там има плодородни земи, те са ги обработвали, правели са ги райски гадини.    Колко са били българите в Източна Тракия?    Аз го приемам за 350 хиляди и редица изследователи го приемат за толкова. Това е основното население на областта, там 70 процента са българи, около 20 процента са турци, около 10 на сто - гърци.    Българите от Източна Тракия са населявали земите от нашата граница с Турция до Цариград включително. Статистиките за броя им не са точни, защото тези, които са останали верни на гръцката Патриаршия, т. нар. патриаршисти не са се брояли за българи.    Не се броят и българите-мохамедани. За българи са смятани само тези, които в църковно отношение са били подчинени на екзархията.    След това обаче са турците са колили и едните и другите, така че те са избягали.    Как се е получило така, че българите да станат преобладаващият етнос?    Тъй като това е бивша територия на Византия, там е имало малко стари българи. Но, колкото и куриозно да звучи, много наши сънародници се заселват там по времето на Османската империя. Защото големият й център Цариград, с население между милион и милион и половина души, трябва да яде. А по силата на феодалните османски закони, които са в сила до 1834 г., турците ходят на война, а християните работят.    И султанското правителство е предложило на българите изключително изгодни условия, това не може да го отречем. Всеки българин е обработвал колкото земя може в тези равнинни области, напоявани от многобройни реки.    Държавата го е стимулирала да отива там, да се заселва, да произвежда и да храни - чрез данъците си разбира се, големия консумативен център Цариград. И между 15 и 16 век хиляди българи от други краища се заселват там - главно от Тракия.    И аз съм потомък на такива българи. Нашият род помни, че от чирпанско е отишъл там.    Това население изтърпява всички фази на българското развитие: националноосвободителната борба, Преображенското въстание, борбата за независима българска църква и т.н.    То дори прелива в Мала Азия. Към 1913 г. има 28 български села в Мала Азия. И сега редица селища в България знаят, че са по произход от малоазиатските българи.    Като Ивайловград, да речем - близо половината население е от малоазиатските български.села.    В публикациите си говорите за геноцид над българското население в Източна Тракия...    Трагедията на българите в Източна Тракия идва през 1913 г. Балканската война завършва с т. нар. Лондонски мирен договор, който определя границите между България и Турция по линията Мидия-Енос, т.е. почти цялата Източна Тракия, с изключение на една малка област около Цариград, е в границите на България.    Но само 16 дни след подписването на договора България започва война със своите съюзници. На 28 юни Турция преценява, че може да наруши договора, тъй като вижда, че България води война на западната си граница.    Дава заповед на своите войски и те започват да настъпват без да водят сражения с никого, тъй като там няма дори една българска рота. И главното им занимание е да избиват българското население.    Това е първият геноцид, който осъществяват турците. И ако не е избито цялото българско население и аз мога да говоря с Вас в момента, то е защото турските войски настъпват много бавно и неуверено.    Те дори не могат и да си помислят, че българите не са оставили поне една дивизия там. И тъй като е много лош споменът за пораженията, нанесени им от българската армия предишната година, те настъпван бавно, избивайки всяко българско село, където влязат.    Има големи трагедии, като трагедията на Булгаркьой, където хората са събрани накуп - 843-ма души, избити с картечници, други са заклани.    Какво се случва с Вашия род по време на тези събития?    Нашето семейство... Баща ми е бил 9-месечно бебе, 7-годишната му сестра се е спасила заедно с него, носейки го на ръце през планините до България.    А баба ми и дядо ми са убити точно през тази 1913 г. Баба и дядо по бащина линия аз не съм виждал. Виждате колко е прясно...    Бежанците остават в България...    Турция не позволява никога повече бежанците да се върнат обратно.    България и Турция стават съюзници през Първата световна война в периода 1915-1918 г.    Турското правителство докато сме съюзници успява да внуши, че е по-добре българите да не се връщат, да няма повече поводи за разправии, като се съгласява след войната да подпише договор, с който да ги обезщети.    Но Турция води още една война - от 1918 до 1922 г., с Гърция, та въпросът се отлага за още по-нататък.    И най-накрая, през 1925 г., след дълги преговори в новата столица Анкара, която тогава са наричали Ангора, се подписва т. нар. Ангорски договор. Той предвижда българите да съберат всички документи, които имат и въз основа на тях да бъдат обезщетеии.    Нашето външно министерство събира до 1927 г. всички налични документи, като изрично се подчертава, че това не е всичко, тъй като много семейства са избити, а документите им изгорени в опожарените села.    И въпреки всичко, това се приема като база и се изчислява колосалната за ония времена сума от над 983 милиона долара. Доларът тогава има много по-голяма покупателна сила.    Турция обаче казва - ние излизаме от 13-годишна война, може ли отсрочка? И това е предвидено, даваме отсрочка. Когато се възстанови Турция, тогава да плаща, като обаче е записано че ще плаща всички лихви и пропуснати ползи.    Каква е сумата, която Турция ни дължи към сегашния момент?    По изчисления на икономисти сега тази сума е достигнала 15-16 милиарда долара. В предизборната си кампания Волен Сидеров говореше за 10 милиарда, но това е неактуална информация. Имам познати икономисти, които изчислиха въз основа на движението на долара и неговата покупателна стойност плюс лихвите - около 15-16 милиарда долара.    И съвсем основателно, тъй като Турция предявява към нас някакви претенции, свързани с обезщетения на изселниците, изведнъж нашите политици се сетиха, слава Богу!    Президентът Първанов, когато в Турция беше притиснат от искания за компенсации на изселници - не само от възродителния процес но и от по-рано. През 1949-1951г. пак има големи изселвания, също и през 1968-1971г.    Той постави като насрещен въпрос - да, съгласен съм да разговаряме за компенсации, но бихме желали да повдигнем и един въпрос, тъй като Турция никога не е денонсирала Ангорския договор.    След това Огнян Геррждиков пак постави въпроса при едно посещение в Турция. След това и Тракийските дружества - в Европейския парламент.    Когато се заговори, че Турция ще бъде приета в Европейския съюз, а се знае, че една страна не трябва да има фундаментални проблеми със съседите си, за да бъде приета в ЕС, това е едно от изискванията... Тракийските дружества поставиха въпроса и той беше приет на обсъждане, при това благосклонно.    Може ли да става дума за реципрочност между турските претенции за изселниците и нашите по Ангорския договор?    Ами това вече сме го правили с Гърция. През 1964 г. между България и Гърция е подписано споразумение, което урежда всички висящи имуществени и финансови въпроси между двете страни от началото на Първата световна война до наши дни. И от Гърция имаме прогонени емигранти. Те също са имали - Созопол, Несебър, Асеновград, Пловдив... Трябвало е да платим 7 милиона. Всичко е пито-платено и сега гърците не могат да си вземат техните съкровища.    В договора се казва: „този договор урежда окончателно и без остатък всички имуществени и финансови претенции между България и Гърция” за времето от началото на Първата световна война до подписването му.    Искаме същото и с Турция. Те не са денонсирали договора, само са го отлагали. До 1944 г. е ясно защо - „ние сме в трудно положение”... След 1944 г. бяхме в двата противоборстващи блока. Изключено беше да ни наливат пари, след като на практика воювахме в рамките на Студената война.    Този въпрос аз смятам, че наистина трябва да бъде поставен. За разлика от арменците, няма нужда да ходим в Европейския парламент, да правим лобита и да осъждаме турския геноцид над сънародниците ни.    Защото Турция практически го е признала с това, че е подписала Ангорския договор. Щом ще плащаш пари, и то колосални пари, значи признаваш, че е имало нещо лошо.    Признаването на арменския геноцид, макар и със закъснение, предизвика остра реакция от страна Турция срещу САЩ...    Арменският геноцид не е признат със закъснение. Той е признат от Съединените щати със закъснение, но от други държави е признат много по-рано.    Арменците организираха една кампания през тези 17-18 години на демократичен преход, след като станаха независима държава, и последователно парламентите на Франция, Германия, Полша, Финландия го признаха. САЩ са последните, които го признаха, но преди това беше Франция...    И последваха големи неприятности - Турция скъса търговските връзки с Франция. Което е глупаво от турска страна, защото арменците не искат пари. Искат само признание.    Глупаво е защото бащата на съвременната турска държава Кемал Ататюрк и принципите, на които е построена... Те казват - ние нямаме нищо общо с Османската империя, това беше държава на исляма, тя не беше държава на турците.    И Кемал Ататюрк е прав. Малко хора знаят, че турците са репресирани по един особен начин в Османската империя. Тя е империя на една религия. И за да се увеличава броят на мюсюлманите, към 15 век те са приели закон, който е в сила до 19 век, че турците нямат право да заемат каквито и да е длъжности в империята. Всякакви длъжности в армията и в администрацията трябва да бъдат заемани от ренегати, т. е. от хора приели исляма.    Ние говорим за турско робство, а всъщност трябва да говорим за ислямско робство. Няма нито един велик везир през тези пет века, който да е турчин.    Те са албанци, българи, хървати, словенци, сърби и т. н. Само султанът е етнически турчин, а и това е спорно - те са се женели за рускини, украинки, персийки...    Живеем в специфичен регион, на Балканите в актуалната политика непрекъснато се намесва историята...    Не само на Балканите. Аз съм много против Балканите да бъдат определяни като нещо по-особено и различно от Европа. Същите проблеми буквално са разтърсвали Европа през всичките векове на нейното съществуване и са причинили много повече жертви отколкото на Балканите.    При нас войните са кратки, с по 30 до 50 хиляди убити. Докато Европа през 15, 16, 17, 18, 19, 20 век се тресе от войни, от расова и етническа ненавист, и жертвите там са милиони. Но тъй като имат много по-мощна пропаганда този проблем са го прехвърлили на Балканите.    Кажете ми кой измисли фашизма? Балканските народи ли го измислиха? И концентрационните лагери! Комунизмът да не би да беше измислен на Балканите? Ами протестантите? Знаете ли колко народ е изгинал в Европа от протестантско-католическите войни? Милиони!    Германия е съкратена по време на 30-годишната война от 7.5 милиона на 2 милиона. Цели градове са избивани, защото са протестанти, или обратното - защото са католици.    А Франция във Вартоломеевата нощ? Избита е половин Франция. Ами Англия? Шотландци, уелсци... Гледаме филми - „Смело сърце” - колко хора са избити!    Все пак, сега в Западна Европа не изравят старите си конфликти, когато става дума за политика и междудържавни отношения.    След 45 години - да! Измислиха как да не става това нещо. Но и Първата световна война...    Не ми казвайте, че е станала заради това че в Сараево някакъв студент е застрелял австрийския престолонаследник!    Това беше само повод, отдавна се бяха приготвили. Можеше и във Финладния да стане убийство на някой друг и да започнат.    Партньорите ни от ЕС обаче са обезпокоени от балканската практика да се търсят аргументи в историята, за да се оправдае определена политика. Дори ни препоръчват да напишем общи учебници по история на Балканите. Това може ли да се случи?    Да си напишат те общи учебници! Историята е това, което се е случило, не можеш да си измисляш историята.    Това, което може да стане обаче, е да изчезнат обидните квалификации от типа на „гадните сърби”, „жестоките българи”, „хитрите гърци” и т н.    Просто да се разкаже историята.    Не само с оглед на Тракийския въпрос, но и на отношенията със съседите ни като цяло, доколко е важно политиците ни добре да са прочели историята?    Историята би трябвало да остане за историците. Обаче хората трябва да знаят историята. Римляните са казали, че тя е учителка на живота. Това е обществената функция на историята. Тя трябва да се знае главно, за да не се повтарят грешките от миналото.    Някои смятат, че историята е само величавите победи, които сме постигнали. Историята е и грешките, които са довели до крахове, катастрофи...    Разбира се, и за величавите победи трябва да се знае - не само на бойното поле, а и в икономическото развитие, например.     ОБИЧАЙ БАБА СИ, НО НЕ Я ОСТАВЯЙ ДА ИЗБИРА ВМЕСТО ТЕБ 27.10.2007     Вероятно ти е писнало от избори. Може би харесваш онзи графит, на който пише: ”Ако от изборите зависешe нещо, щяха да ги забранят”. Но, моля те, прочети това писмо. Мисля, че е важно.    Правейки хората, Господ доста се е надценил, обичал да казва Оскар Уайлд. И не защото е мразел себеподобните си, а защото е бил безкрайно недоверчив към способността им наистина да бъдат свободни и да правят отговорен избор. Ти всеки ден правиш избори - десетки и стотици. Без да го усещаш - всеки миг - избираш какво да ядеш, по коя улица да минеш, какво да облечеш, с кого да се видиш, какво да четеш, гледаш или слушаш. Избираш какво да си купиш с не многото пари, които имаш. По твоите избори те приемат или отхвърлят останалите. Всъщност самият ти си изборите, които правиш.    Изборът е смисълът на свободата. Всяка несвобода е на практика ограничаване на правото ти да избираш. На мен като ученик ми ограничаваха правото да избирам с какви дрехи да ходя на училище. Още много други избори бяха невъзможни - какво да слушаме, какво да ядем (просто го нямаше), къде да пътуваме... Затова беше редно да си отиде онази политика и управление, което ни правеше несвободни. Може би днес, често недоволни от лицата, които представляват демокрацията, сме позабравили онези времена. Даже някои изпитват носталгия към тях. Но в крайна сметка - тогава дори не можеше да се откажеш да отидеш на избори. Бързо се свиква със свободата...    Много от нашите родители платиха тежка цена за тази свобода.    И ако е трудно да се умре за свободата, не по-лесно е да се живее за нея.    Неслучайно след всяка революция, след всяко голямо предоставяне на свобода на улицата идват най-страшните диктатури. Уплашени от свободата си, хората бързат да я връчат на някой политик. Най-често - или на най-кресливия, или на онзи, който им обещава, че ще живеят чудесно, без да им струва нищо, или че ще ги ”оправи” в някакъв къс срок. И обикновено наистина ги ”оправя”.    Но да не избираш означава да не си свободен. Сам да си отказваш това, за което много други са страдали. Разбира се, като знак на протест човек може да избере и да не избира, но с това не наказва другиго освен себе си. В крайна сметка - друг ще избере вместо теб...        Знам, че обичаш баба си, но би ли й позволил да избере дрехите, с които да излезеш, приятелите ти, заведенията, където ходиш, или работата, която ще работиш?        Мястото, където живееш, също е част от теб. Градът отвън често е това, което са гражданите му отвътре. Наистина ли изглеждат така душата и мислите ти?! Аз лично чувствам огромна разлика между това, което съм, и мястото, където живея.    Тази разлика ме убива всеки ден по малко.    Мисля, че не заслужавам това място. Или пък го заслужавам?! При всички случаи - чувствам се длъжен да се опитам да го променя.    Общината е мястото, където човек прекарва много по-голяма част от живота си, отколкото в държавата например. Защото в общината се ражда, ходи на ясли и детска градина, на училище. Общински са транспортът, парковете и градинките. В общината го хапят кучета по улицата, там му продават скапаната дрога - на него или на децата му. В общината плаща данъци, улиците, по които върви, са общински. В общината се жени и омъжва, в общината вписват децата му, в общината го погребват накрая. Сигурно съм пропуснал много неща, които се случват именно в общината, но най-важното - така или иначе ти плащаш за тях. Независимо дали имаш отношение.        По-добре поръчвай музиката, щом си я платил        И най-важното - интересувай се какво става с твоята поръчка. Интересувай се кой ще я изпълнява! Как ще харчи парите ти, как ще се отчита за решенията си. Той го прави от твое име.    От теб зависи много. Да изпратиш в управлението хора, които да те представляват. На тези местни избори се гласува за кметове и за съветници. Можеш да гласуваш различно за кмет и за съветници.    Кметовете са шоуто в политиката.    Те са острието на цял комплекс от възгледи за живота в един град, който се вижда всъщност в програмите и листите. Кандидатът за кмет събира на едно място качеството на своите намерения и личностите на хората, които го подкрепят. Той би следвало да ги олицетворява. За каквото и да ти говорят - улици, кучета, саниране на блокове, транспорт, образование и здравеопазване - знай, че става дума за две неща: за пари и за хората, които ще ги харчат. Затова най-важните гласове са за съветници.    Съветниците не са някакви смешковци, които съветват кметове.    Това са реално твоите депутати в парламента на града. Те трябва да носят ясна отговорност за всичко, което се случва. Да контролират, да бъдат силата на твоето недоволство, твоето присъствие в местната власт. От теб наистина зависи много, защото на местни избори гласове не се губят както на парламентарните. Всеки глас е представителство - повече гласове за дадена листа от съветници, повече представителство на хората, които мислят като теб.    Замислял ли си се: Кой ще спечели, ако ти не гласуваш? Ако си отвратен и не участваш, винаги печелят тези, от които си отвратен и са участвали. Отвратителните. Големите партии нямат интерес от това ти да гласуваш. Те излизат тогава само с ядрата от най-твърдите си привърженици и с много малко гласове взимат голям процент от властта. По този начин се подменя представителството. След това ще е трудно и да контролираш избраните, защото те са свикнали да се отчитат само на партийните си началници. А повечето изобщо никъде не се отчитат. Но ти имаш моралното право да питаш и притискаш онези, за които си гласувал.        Демокрацията не е отговор на въпроса накъде вървим        Тя е отговор на въпроса как вървим. Какъв е редът, по който живеем заедно, как вземаме решенията, кой кого слуша и пред кого се отчита. Когато не гласуваш, ти поставяш под съмнение целия този ред. Разбира се - това е твое право. Да поставяш под съмнение всичко. Това е правото на твоя избор. Но запомни едно - гласувайки, ти на първо място защитаваш правото си да правиш или не правиш избор. Това е право, което всеки властник се стреми да ти ограничи - независимо дали е общински или държавен. Демокрацията не е най-бързият и най-лесен път. Но тя е пътят, при който има най-малко унижени и оскърбени, тя е пътят, при който всеки върви според силите и волята си, а обществото се грижи за изоставащите или неспособните да вървят. Колко точно да се грижи зависи също от теб, от твоя избор. В каква посока да се движи, колко да ни струва, как да се облечем, какво да ядем. Ядосай се на това, което те дразни. Подкрепи онова, което те кара да се усмихваш. Направи го на 28 октомври, защото после ще можеш да се сърдиш само на себе си.    Утре е първият ден от останалите дни от твоя живот. Избери как ще го започнеш. Избери какво ще облечеш, къде ще ходиш вечерта, кой ще управлява града ти от твое име. Всичко това зависи от твоя избор. Избери нещо, но най-важното - избери да избираш! КРЕДИТНИЯТ РЕЙТИНГ Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ОБЩИНАТА, КАЗВА НЕДКА ЕНЕРГИЕВА В ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК ”СЛИВЕН ДНЕС И УТРЕ” 04.10.2007    Уважаеми читатели, преди седмица община Сливен получи високо признание за финансова стабилност и добър мениджмънт. На общината бе присъден кредитен рейтинг “ВВВ-“. Какво представлява това и какви са последиците за всички нас от високата оценка? На тези и други въпроси отговаря изпълняващата длъжността кмет на общината Недка Енергиева пред вестник “Сливен днес и утре”. Предлага ме Ви интервюто с нея, публикувано в последния брой на вестника.            Недка Енергиева, зам.-кмет по икономическата политика на община Сливен:        Кредитният рейтинг – визитна картичка на управлението на общината        Това е една изключително висока оценка за финансовата независимост и стабилност на Сливен. Готови сме за децентрализацията                    Г-жо Енергиева, община Сливен получи миналата седмица оценка за висок кредитен рейтинг. Бихте ли разказали повече за него и какво всъщност представлява това сериозно признание?        - Кредитният рейтинг представлява една независима и абсолютно обективна оценка за икономическото състояние и финансовата стабилност на една община. За нейните възможности, за обслужване на задълженията на общината, а също така и за качеството на управление на тази община. Или, ако трябва да го формулираме в едно изречение, може да го приемем като визитка: Кредитният рейтинг представлява визитната картичка на управлението на една община. Визитна картичка за работата на общинското ръководство. Това е така, защото методологията за присъждане на един кредитен рейтинг, в случая на рейтинга на община Сливен, се обосновава на един много задълбочен и обективен анализ на икономическите, социалните, демографските и други показатели за периода от 2003-а до юни 2007 година. В този период собствените приходи на общината нарастват два пъти, като увеличението се наблюдава по всички пера. Трябва да отбележим, че този кредитен рейтинг се присъжда на базата на един задълбочен анализ на бюджета на общината за този период. На структурата на общинския дълг и на стратегията на управление на общината. Тоест, методологията за присъждане и за оценка на кредитния рейтинг почива на тези три основни показатели, а именно - икономически показатели на база на задълбочен анализ на бюджета на общината, структурата на общинския дълг и стратегията на управление на общината.        Защо казахте, че това е една обективна преценка за икономическото състояние на общината и за управлението на общината?        - Защото тази оценка се присъжда на базата не на субективни, голословни преценки, а почива на много подробна и задълбочена методология, която е стогодишна и стъпва на конкретни показатели, на конкретни цифри от бюджета на общината. На конкретни мероприятия. Тоест, тя стъпва на конкретно извършена работа. Поради това действително в случая може да говорим за една наистина обективна преценка за икономическо състояние на общината. За нейната икономическа стабилност, както и за качеството на управление на тази община. Като резултат от тази оценка с гордост и морално удовлетворение ръководството на общината приема оценката, защото това е оценка, която е формулирана от Българската агенция за кредитен рейтинг с формулировки като “много добър мениджмънт на общината, съвременен подход и гъвкавост в управлението на общината”. Това са показатели и формулировки, които действително вдъхват на ръководството на общината и морално удовлетворение, че те действително водят общината в правилната посока.        Кои са хората, които изготвиха доклада за икономическото състояние на община Сливен?        - Това е Българската агенция за кредитен рейтинг. Тя е единствената лицензирана в страната за извършване на такъв вид дейност и то лицензирана на европейско ниво. Тя е единствената, която оценява и присъжда кредитен рейтинг на банковите институти в страната, включително към ЕВБР /Европейската банка за възстановяване и развитие/. Тук влизат водещи икономисти, финансисти, има кредитни съвети. Накрая кредитният рейтинг се приема с пълно мнозинство, със 100% от гласовете на всички участници.        Къде е мястото на община Сливен, ако направим сравнение с кредитния рейтинг на други общини?        - Кредитният рейтинг на община Сливен е по-висок от този на община Стара Загора, Пазарджик, които са сравними с нас. Нашият кредитен рейтинг е по-висок дори от този на София и много други български общини. Когато от Българската агенция за кредитен рейтинг сравняват кредитния рейтинг на общините, те подхождат към сравними общини, като изключват тези, които са курортни.        Кои са основните фактори, които имат най-голяма тежест при формиране на оценката на кредитния рейтинг?        - Един от основните фактори това е икономическата независимост на общината. А именно независимостта на една община формира икономическата стабилност на тази община. Икономическата независимост на една община в най-голяма степен зависи от структурата на приходната част на нейния бюджет или по-скоро от относителния дял на собствените приходи в общия бюджет. Колкото е по-висок делът на собствените приходи в бюджета на една община, толкова по-голяма е нейната независимост. И следва да отбележим, че това е констатирано и в самия доклад на Агенцията за кредитен рейтинг, че в бюджета на община Сливен прогресивно в последните години се забелязва увеличение на относителния дял на собствените приходи в бюджета на общината. Като към края на 2006 година те представляват 81% от общия бюджет на общината и това е един много висок относителен дял. Именно той говори за икономическата независимост и стабилност на общината.        Тази икономическа независимост напомня за така жадуваната от мнозина кметове на български общини децентрализация.        - Точно така. И тези показатели, и тази икономическа независимост ще придобиват все по-голямо значение в следващите години, защото колкото на държавата да не й се иска, така или иначе посоката е към децентрализация на общините. А децентрализацията на общините означава пълна промяна на цялата данъчна политика в държавата и в разпределението и акумулирането на данъците. Така че в перспектива се очаква при тази децентрализация все повече данъчни приходи да бъдат насочени пряко в общините, а не да влизат в централния бюджет и оттам да бъдат преразпределяни. Защото при всяко преразпределение има субективизъм. В момента начинът на преразпределение от държавния бюджет към общините е чисто консумативен и той не стимулира добрите общини. Налице е някаква пропорционалност в преразпределението на средствата, при което не се стимулират добрите общини, а напротив - от добрите общини се преразпределят средства към по-слабите общини.        Но в този случай трябва да зададем и този въпрос на по-малките общини, където бюджетите им формират дефицити, поради което се налага от по-добрите общини да се насочват средства към по-слабите общини. Това пък да не би да е породено от недобро управление на финансите на тези по-малки общини?        - Тези неща също трябва да се анализират, а не да се подхожда чисто математически, чисто консумативно. Проблемите на по-слабите общини може да са например заради необосновани разходи, които увеличават разходите в бюджетите. Силната община управлява добре финансите, като упражнява добър контрол върху разходната част на бюджета, докато при слабата община контролът е занижен, поради което разходите в бюджета са нецелесъобразни. С подхода към децентрализация на общините икономическата независимост на една община ще придобива все по-голямо значение за нейната изключителна стабилност. Затова и този показател заема такава голяма тежест в оценката за кредитния рейтинг на една държава и е изключително важен.        Кой е вторият показател при формиране на оценката на кредитния рейтинг?        - Вторият показател е инвестиционната насоченост в политиката на управление на общината. При анализ на бюджета на община Сливен за периода 2003-юни 2007 година се забелязва тенденция за нарастване над два пъти на капиталовите разходи. Т.е. това са разходите насочени за инвестиции, свързани с инфраструктурата на общината. Инвестициите са насочени в инфраструктурата на община Сливен – във водоснабдителната дейност, в асфалтирането на улиците, уличното осветление, газификацията, реконструкциите на детски градини, ясли, училища. И това се отчита в доклада на Агенцията за кредитен рейтинг. На този показател е дадена много добра оценка за управлението на общината. Тъй като преценката е, че инвестиционната политика създава също икономическа стабилност на една община, защото инвестиционната политика означава създаване на добра инфраструктура. Тя е един от основните фактори за привличане на чуждите инвестиции, защото ние не можем да очакваме да привличаме чужди инвеститори, които да дойдат да инвестират в нашия град, ако нямаме добра инфраструктура, ако нямаме пътища, добра ВиК-система. Затова инфраструктурата е един от основните показатели за привличане на потенциалните инвеститори. Освен това тези два показатели – икономическата независимост на общината и инвестиционната насоченост в политиката на общината са взаимно свързани. Икономическата стабилност поражда доверие в потенциалните инвеститори в тази община. Те виждат в общината добър партньор, виждат сигурност във влагането на своите капитали. Поради тези причини това е било един от водещите мотиви при определяне на политиката на ръководството на общината, а именно тази инвестиционна насоченост.        Кой е следващият показател, на който е дадена висока оценка в доклада на Агенцията за кредитен рейтинг?        - Това е увеличаването с почти два пъти на средствата за дофинансиране на държавните дейности, предимно в сферата на образованието. Тоест, тук прозира социалната политика в управлението на общината. И още повече, че това увеличение повече от два пъти на средствата за дофинансирането на държавната дейност е предимно в сферата на капиталовите разходи. Това са средства, които са вложени за подобряване на инфраструктурата и условия в социалните домове и заведения, детските градини, ясли, образованието.        Защо се отчита като положителен този показател?        - Защото, когато говорим за държавни дейности, това означава, че те се финансират от държавата. Но това финансиране се извършва по стандарти, които са определени като средни за страната. И тези стандарти са твърде ниски. Това са средства, необходими за издръжката на едно лице в тази сфера и са абсолютно недостатъчни. Не се отчитат обективните условия в икономическия и социалния живот на страната, поради което се налага общината, без да има това задължение, но отчитайки значимостта на тези сфери, да влага собствени средства, за да осигури по-добри условия и за развитие на социалните дейности и образованието на територията на община Сливен.        Споменахте за положителните оценки в доклада на Агенцията за кредитен рейтинг относно политиката на общинското ръководство в посока на привличане на чужди ресурси. На какво по-точно се дължат тези положителни оценки?        - На привлечени средства за реализиране и то в по-кратки срокове на инвестиционни мероприятия и на цялата инвестиционна програма на общината. Но това е така, защото реализирането и на инвестиционни мероприятия, подобряване на инфраструктурата в една община не може да се осъществи на базата само на собствените приходи на общината и на средствата, които се предоставят от държавния бюджет. За съпоставка бих могла да кажа, че тази година от държавния бюджет са предоставени едва 900 хиляди лева за капиталови разходи на територията на община Сливен. А капиталовата програма на общината за периода 2007-2008 година е 40 милиона лева, от които 22 милиона лева са от инвестиционния кредит, а останалите средства са с източник собствени средства на община Сливен. Ако трябва да разчитаме да подобрим инфраструктурата при условията на живот и за инвестиции на територията на общината, в никакъв случай една община, т.е. не само община Сливен, но която и да е, не може да разчита единствено на средствата, които се предоставят от държавния бюджет и на собствените средства.        Много е важно е да се отбележи, че инвестиционната насоченост в политиката на ръководство на общината се оценява много високо, тъй като тази политика създава добри условия за развитие на бизнеса и за привличане на чужди инвеститори. Тя създава първо условия за развитието на инвестициите. В същото време създава и условия за повишаване доверието на инвеститорите в общината с нейната икономическа независимост и стабилност. И другото е сигурността – тя поражда и сигурност в инвеститорите, че те влагат средствата си на сигурно място. Това е много важно. И виждат в общината един много добър партньор. Затова ръководството е преценило, че това трябва да бъде политиката и преди всичко е насочена в тази посока -на инвестиции, подобряване на инфраструктурата.            Кой е правилният подход за реализиране на инвестиционната програма на една община?        - Правилният подход е чрез разпореждане с общинска собственост. Между другото тук трябва да спомена и за още един показател, който е оценен много високо в доклада на Агенцията за кредитен рейтинг. А именно това е за структурата на приходната част на бюджета на община Сливен, че се забелязва в годините нарастване на дела на неданъчните приходи спрямо данъчни приходи. Нараства относителният дял на неданъчните приходи в бюджета на общината, което означава, че тези инвестиции на територията на общината се реализират не за сметка на данъчната тежест на гражданите, което е много важно. Те се формират от други източници на основен дял. Най-голям основен дял е именно разпореждането с общинска собственост. Разпореждането означава продажба, отдаване под наем, концесии, отдаване под аренда, отстъпено право на строеж. Това всичко е разпореждане с общинска собственост, т.е. правилното управление. Тук говорим за едно правилно управление на собствеността на общината, а не за механично разпореждане с общинската собственост.        Защо е така?        - По всички правила на икономическите закони при разпореждането със собственост, когато се създава нова такава, е да се разпореждаш със собствеността, но със средствата, които получаваш от разпореждането на тази собственост. Приходите, които общината получава от разпореждането, влага за реализиране на инвестиционната си програма. Влага ги в реализиране на инфраструктурни мероприятия, за създаване на нови активи за реконструкциите на сгради, за ВиК мрежи и т. н.. Така се създава нова собственост и това е правилният подход. От друга страна, разпореждането с общинска собственост по косвен начин реално впоследствие акумулира нови приходи в бюджета на общината. Защото общината се разпорежда с тази собственост. Тази собственост придобива нов собственик. Той инвестира в нея, създава се нова собственост, която носи нови данъци в бюджета на община Сливен. Разкриват се освен това нови работни места. Повишава се заетостта в общината. Разкриването на нови работни места пък повишат конкурентноспособността между фирмите. Това води до повишаване на доходите на населението. При повишаването на тези доходи се повишава потреблението на населението на територията на община Сливен. При повишаване на потреблението се стимулира местния бизнес.        Някой твърдят, че не трябва да се разпродава общинска собственост        - Това е правилният подход – продаваш собственост или се разпореждаш със собственост, за да създадеш нова собственост. Погрешен обаче е подходът, когато се разпродава собственост, за да се удовлетворят консумативните нужди за развитието на общината. Но за развитието принципно на една община, когато продаваш собственост, за да създадеш собственост е правилният подход. Всички тези инвестиции на територията на общината не се извършват за сметка на данъчната тежест. И това е резултат на доброто управление. Агенцията за кредитен рейтинг вижда това, когато разглежда структурата на бюджета. Отчита, че делът на неданъчните приходи нараства във времето и то спрямо данъчните.            Присъденият дългосрочен инвестиционен кредитен рейтинг на Община Сливен „ВВВ” означава именно: „финансова стабилност на Общината и възможност за поемане и разплащане на всички нейни задължения, включително на задълженията по обслужването на дългосрочния инвестиционен кредит в размер на 11 мил. Евро, без това да нарушава нивото и качеството на предоставяните услуги, както и без да затруднява изпълнението на дългосрочната инвестиционна програма на Общината в съответствие с приетия План за развитие. Това е независимата и обективна оценка на БАКР при изследването и анализирането на структурата на общинския дълг и възможностите на Общината за неговото обслужване, което е основен показател в методологията за оценка на кредитния рейтинг. Следва да се отбележи, че при анализа е използван консервативният подход, т.е. използвани са занижени параметри на икономическите показатели спрямо действителните, с оглед максимално да се избегне възможността от риск и оценката да бъде максимално обективна.        За всички вече трябва да е ясно, че не съществува риск за Община Сливен от вземането на този инвестиционен общински кредит и да спрат манипулациите на общественото мнение за финансов крах и фалит на Общината. След това да се изложат аргументите, че погасяването на заема не е за сметка на данъчната тяжест на гражданите, с което се спекулира.     ЙОРДАН ЛЕЧКОВ ПРЕД ”МОНИТОР”: ”СИЛНИЯТ РЕГИОН ВОДИ ДО СИЛНА ДЪРЖАВА” 28.09.2007 ЙОРДАН ЛЕЧКОВ ПРЕД ВЕСТНИК ”МОНИТОР”: ”СИЛНИЯТ РЕГИОН ВОДИ ДО СИЛНА ДЪРЖАВА”        Йордан Лечков, Кмет на Сливен пред вестник ”Монитор”: Силният регион води до силна държава       Кметът работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината       - Завършил е НСА ”Васил Левски”       - Футболист от златното поколение на България       - През 2003 г. е избран за кмет на Сливен       - Заслужил майстор на спорта, носител на орден ”Стара планина”       - Г-н Лечков, защо решихте да се кандидатирате за втори мандат като кмет на Сливен? Какво не успяхте да довършите в управлението си?       - Аз казах още на първите избори, че един кмет работи за втори мандат още от първия си ден от постъпването си в тази длъжност, ако наистина се е захванал сериозно с това. На всички е ясно, че България в момента е в такова състояние, че няма да ни стигне и един живот да оправим определен проблем. При нас процесите са доста забавени. Пропуснали сме поне 60 години, защото преди десетилетия България е била водеща страна на Балканите. От тази гледна точка е естествено, че има много за довършване и трябва да продължим това, което сме поставили като основа. Целта е да постигнем по-качествен живот в града.       - Кое конкретно искате да довършите, кои са вашите приоритети?       - Осветлението в града, подмяната на канализационната мрежа и монтирането на нова, инфраструктурата също е от изключително значение. Трябва да отговаряме на предизвикателствата на 21 век - оптичен кабел, интернет, газификация. Другото важно нещо е грижата за нашите деца. За тях трябва да се създадат условия на европейско ниво. В яслите и детските градини е необходимо да се подобри материалната база.       - Кое отчитате като най-голям успех?       - Всички неща, които започнахме. Искам да акцентирам върху това, че преди 4 години сливенска община беше на последно място, а сега е водеща. Ние сме готови за предизвикателствата на Европейския съюз, имам предвид усвояването на парите от европейските фондове. Имаме готовност за съфинансиране, за изготвяне на проекти.       - Какво трябва да се направи още по усвояването на европейските фондове? Подготвени ли са като цяло кметовете за това?       - Мога да говоря само за себе си. Не искам да коментирам колегите. Мога само да допълня, че държавата трябва да си партнира по-добре с общините, защото местната власт осъществява програмата на държавата. Затова трябва да се сменят нагласите на министрите, на премиера. Те трябва да знаят, че кметовете и общините са най-важните в страната. От тази гледна точка бих препоръчал наистина държавата да бъде по-добър партньор на гражданите си.       - Как виждате ролята на местната власт в управлението на държавата?       - Най-важен е парламентът, естествено. Но общината също е сериозна институция. Един кмет работи по 24 часа в денонощието по 365 дни в годината. Той е запознат най-детайлно с проблемите на региона. Трябва да почерпим опит от Германия, където се счита, че силният регион води до силна държава.       - Какво според Вас трябва да се промени в управлението на страната?       - Тези неща трябва да се дискутират от специалисти. Аз не съм такъв, но според мен е необходимо да се подредят приоритетите. Затова ще дам един пример. Не може държавата да е собственик на горите и водите, да речем. При условие че ние, кметовете, носим отговорността за пожарите. А дори не сме подготвени да гасим пламъците, нямаме оборудване. Затова казвам, че общината има водеща роля. Това е като семейството - трябва да се разпределят отговорностите. Парламентарна република сме и е напълно възможно да се направят промени в конституцията.       - Имате предвид кметовете да имат по-големи правомощия, така ли?       - Да, но не само кметовете. Говоря по принцип, защото дори и да не искаме, това е правилният път. Аз затова дадох пример с Германия, където кметът има 8-годишен мандат. Когато човек отива на избори, той отива, за да бъде оценен. Когато му се даде това доверие и отговорност, той трябва да бъде оставен на спокойствие да свърши тези ангажименти. Защото какво се получава. Отиват най-големите лумпени на избори и някои партии ги подкрепят, защото знаят, че дори и да не стават, са послушни момчета. Това не е редно. Така е и в парламента. Затова трябва да има дебат, нужно е управляващите да се съобразяват с опозицията.       - Защо вече голяма част от кметовете се кандидатират като независими?       - Смятам, че аз бях първият независим кмет, избран в България. Същевременно мога да кажа, и тук с Бойко влизаме в различни коловози, че от момента, в който човек е избран за градоначалник, той става кмет на гражданите, не на партията. Затова наистина трябва да бъде независим.       - Питам Ви, защото някои политици казват, че от независимите кметове нищо не зависи?       - А аз бих попитал какво свършиха тези политици през последните 17 години. Затова хората са казали, че се нарича градоначалник. Кметовете трябва да се научат на етикет, на дипломация, защото те посрещат гостите в един град. А тук като има някакво събитие, първо изреждат политиците, а най-накрая споменават кмета. Няма такова нещо по света. Нека тези, които имат претенции, да излязат на избори и хората да ги оценят. Много е лесно само да гледаш отстрани и да даваш оценки. Не е ли по-добре в общинските съвети да влязат хора, които са се доказали в обществото. Сега там влизат хора, да ме извиняват, известни със своята неизвестност, но послушни в партийната структура. Аз не приемам това.       - В листата Ви за общински съветници залагате много на хора от бизнеса. В бизнеса ли е бъдещето на общината?       - Да, аз исках да има баланс в листата. Доверих се на хора, които ми допаднаха с работата си в предишния общински съвет. Знаете, че ние сме в партньорство с ГЕРБ, но по принцип аз нося отговорността за работата на тези хора. Това са личности, които наистина са се доказали в бизнеса, отговорни са и мога да им се доверя. Познават материята. Аз съм на мнение, че общината е най-голямата фирма. Затова в общините се търсят хора, които могат да привличат инвестиции. Когато става въпрос за бюджет, трябва да имаш мениджърски качества. Все пак ръководиш парите на всички граждани. Това е голямата отговорност. Кметът печели доверието на хората, но след това защитава тезите си пред общинския съвет. Те само я узаконяват или отхвърлят, както често става.       - Какъв кмет искат хората? Предполагам, че вече имате наблюдение върху съгражданите си.       - На Запад хората почти не си виждат кмета. Нямат достъп до него, защото административната работа е толкова голяма, че няма как градоначалникът да решава личните проблеми на хората. Това трябва да е ясно на гражданите. Кметът е там, за да решава общите проблеми- инфраструктура, канализация, асфалтиране. Някой казват, че е задължително един кмет да има приемен ден. Ето, аз вървя свободно по улиците. Движа се без охрана, който иска, може да ме намери. Затова един кмет трябва да е комуникативен, физически и психически здрав и устойчив. Много неща са необходими за един добър кмет.       - Вие сте любител на референдумите. Това ли е начинът за успешен диалог между кмета и гражданите?       - Да, но какво означава референдум. Например, вие, медиите сте за това - да предавате правилно послания на хората. Въпросът е един кмет да действа открито спрямо интереса на гражданите си. Тава е референдум. Това е и замисълът и на сдружение ГЕРБ - да се чува все повече гражданската позиция. Живеем в свободна държава. Всеки може да критикува, но да го прави конструктивно.       - Какво очаквате да се случи след изборите на 28 октомври?       - Първо очаквам съревнование и аз се концентрирам върху моята подготовка за това. Надявам се да бъда оценен по достойнство за добре свършена работа.       - А в чисто политически план?       - Мисля, че оттук нататък трябва да се говори по-открито между партиите, по-конструктивно. Без значение дали става въпрос за ГЕРБ, БСП, за да може да се очертае една бъдеща коалиция срещу статуквото. Не толкова да има остър диалог срещу партиите. Те не трябва да забравят каква е тяхната функция. БСП все повече намалява, НДСВ- също. ДПС запазва твърдия си електорат. Колкото до политическия план, трябва да има истинска опозиция и тя да бъде слушана повече. Затова говоря пак за тези конституционни промени, които трябва да се направят.       - В София Бойко Борисов има ли реален опонент?       - Тук съм пристрастен, защото съм симпатизант на партията и на Бойко Борисов. Получавам много упреци, но бих казал така. Всички, които упрекват за несвършената работа, да излязат с алтернатива. Да предложат какво те могат да свършат, а не някоя партия. От 17 години нямаме една свършена работя в държавата. Управляващите трябва да бъдат благодарни на хора като мен, които им посочват слабостите и ги критикуват конструктивно, за да могат да си изкарат мандата така, както те искат. Да не забравят, че добрите резултати в една община трябва да бъдат оценявани, защото ние осъществяваме политиката на държавата.       - Каква кампания ще водите? Обявихте, че ще я финансирате със собствени средства.       - На практика я водя вече четири години. Сега някои хора се сетиха да ми скачат по гърба и да гледат какво не е свършено.       - Получавате удари под кръста, така ли?       - Да, но както казах, нека тези хора да излязат и да кажат какво могат да свършат в бъдеще, защото миналото е ясно, че не може да се поправи. Нямам намерение да се явявам на дебати, да споря с опонентите си. Каквото съм могъл да свърша, съм го направил. Аз сам финансирах и предната си кампания. Така е редно. По този начин няма на втория ден да дойде при мен някой и да ми каже да му свърша някаква работа, защото ми е дал пари за кампанията. Ето това означава да си независим кмет. Всеки трябва да знае накъде е тръгнал и към какво се стреми. Аз считам, че мога да бъда полезен на моята община.       - Как решавате проблема с ромите?       - Няма точна рецепта по принцип. Не само с ромите. Човек трябва да вдъхва респект преди всичко и да изпълнява поетите ангажименти. Аз не деля хората на българи и роми. Знаете, че при нас има каракачани, роми, арменци. Живеем добре, но естествено има и етнически сблъсъци и проблеми. Не мога да дам рецепта. Които искат да работят, го правят. В България има работа за всеки. Има нужда от много квалифицирани кадри, така че който иска, може да работи. Във всяка сфера трябва да има морал. Аз съм свидетел как се раздават олио, ориз и други неща на хора само и само да гласуват за някой кандидат. Купуват душите на хората.       - Как може да се преборим с това нещо?       - Казах Ви, с морал.       - Има ли връзка между футбола и политиката?       - За мен футболът е голяма искра. Изкарал съм по-голямата част от живота си на терена. Поставям Цар Футбол наравно със социалната политика. Има положителни емоции. В политиката трябва да си по-гъвкав.       - Къде е по трудно - на терена или на кметския стол?       - И двете неща съм ги вършил с удоволствие. Бил съм всеотдаен. И в бизнеса съм така. Давал съм всичко възможно от себе си. Всичко се оценява след време, когато го вършиш с желание.         СЛИВЕН, ГРЕХОВНИЯТ КВАРТАЛ НА БРЮКСЕЛ 12.09.2007 СЛИВЕН, ГРЕХОВНИЯТ КВАРТАЛ НА БРЮКСЕЛ    12.09.2007 : 14:38    СЛИВЕН, ГРЕХОВНИЯТ КВАРТАЛ НА БРЮКСЕЛ                                          Петима българи от Сливен, Варна и София до дни ще напуснат родното огнище, за да хванат със сълзи на очи пътя към Белгия. Там ги чакат белезници и съд, след като белгийската полиция е повдигнала обвинения срещу тях за трафик на жени с цел сексуална експлоатация и насилствено склоняване към проституция.              При съвместна операция на брюкселската и българската полиция са разбити няколко мрежи за проститутки, изградени основно от сливенски сводници. Според данни на криминалните служби от Брюксел момичетата са предимно от Сливен и Пазарджик, които в последните две години на ротационен принцип са работели във Франция, Холандия и Белгия.              Разработката по каналите е набрала сила, след като в Брюксел при координирани действия на тамошната полиция и българските служби в началото на август е заловен куриер, пренасящ заработените от момичетата пари. Според данни на федералната полиция на Белгия куриерът е български гражданин, родом от Разград, който в последните четири години редовно пътувал по маршрута Белгия - България с микробус. При последното му отпътуване от белгийската столица той е бил заловен с около 10 000 евро, за които е доказано, че са събрани от ”работещите” момичета. Срещу разградчанина също е образувано производство за незаконно пренасяне на пари с незаконен произход и го очаква съд в Брюксел.              Според неофициална информация, белгийската полиция е събрала достатъчно данни, които доказват съществуването на престъпна организация с център Сливен, която през последните няколко години активно се занимава с набиране и прехвърляне на свежа плът за пазара на сексуслуги в Брюксел. Контролираните от сливенската мафия момичета работят предимно в района на Gare de Nord (Северна гара - бел.ред.) и ул. ”Д'Арскот”. Тарифата им е 30 евро за 10 минути, 60 евро за 30 минути и 80 евро за кръгъл час.              Тамошните закони третират проститутките като жертви и не ги преследват. Полицията извършва всекидневни проверки за самоличност, всяко момиче се картотекира и се водят профилактични разговори с него. През 2005 г. българка от Сливен, работеща на витрина в района на Gare de Nord, подала в полицията декларация, че е жертва на насилствено склоняване към проституция. При започналото полицейско производство белгийците достигнали до факти, които разкриват, че мрежата от сводници, куриери, момичета, охрана и шофьори се контролира от сливенски бизнесмен, свързван с бившата силова групировка ”Клуб 777”.              През 2006 г. събраните от белгийската полиция уличаващи материали срещу него и четирима от най-близките му сподвижници са били предадени в Националната следствена служба (НСлС). В началото на тази година представители на НСлС са били на работно посещение в Белгия. Проведени са разговори с водещите на разследването в присъствието на съдия. Оттогава обаче по делото тук все още няма напредък, по простата причина, че българските следователи трябва наново да извършат всички процесуално-следствени действия, които вече са направили колегите им.              Любопитен факт, открит от белгийските полицаи по време на разследването, е, че един от адвокатите на въпросния бизнесмен е съпруг на съдия от Окръжен съд - Сливен. Според неофициалната информация, момичето, чиято декларация е дала тласък на разследването на белгийската полиция, е било придружавано от този адвокат при посещението й в сливенския съд - там младата жена се е отказала от показанията си в белгийската столица.              Междувременно напоследък Сливен се прочу с едно от първите дела, заведени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна повече като комисията ”Кушлев”. То се води срещу бившия управител на групировката „Клуб 777” в Сливен Атанас Мъндев, срещу съпругата му Ваня и родителите му Мария и Ангел. Ход на процеса бе даден на 19 април тази година. Семейството на Мъндев ще трябва да докаже произхода на средствата за два апартамента в Сливен, на имот в кв. „Клуцохор”, на полски имот, както и на клуб „Червило” в центъра на града. Освен това комисията ”Кушлев” е поискала и отнемане на дяловото участие на Атанас Мъндев в „Клуб 777”.              В края на юни, в интервю в национален всекидневник, шефът на комисията проф. Стоян Кушлев се оплака, че делото в Сливен е зациклило, тъй като двама съдии са дали отвод. Тогава той посочи, че повечето от незаконно забогателите имат солидни връзки в администрацията и съдебната система. От Окръжен съд - Сливен обаче уточниха, че делото ще продължи през септември.                    Sliveninfo.com препечатва статията от последния брой на вестник “Банкеръ”     КАЗУСЪТ ”СТАВИСКИ” Е ТЕСТ ЗА ПРАВОСЪДИЕТО НИ 06.09.2007    Правосъдието, законодателството, а и цялата държава е изправена пред теста ”Стависки”. Тест, който засега всички те вкупом не издържат.    Цял месец след като световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки причини катастрофа след моста над река Ропотамо по пътя Приморско - Бургас, след като остави един труп и едно момиче в кома и след като бе установено, че на всичкото отгоре е карал пил, наказанието му е мираж.    Нещо повече. Вече открито се говори за евентуална условна присъда. Просто защото такъв бил законът.    Случващото се след ужасната катастрофа, при която загина 23-годишният Петър Петров, 19-годишната Мануела Горсова изпадна в кома, а други четирима по чудо се разминаха с леки наранявания,        заприличва на театър на абсурда,        чиято цел е протакане и замотаване на случая.    Цял месец не стигна на бургаската прокуратура и полицията поне да формулират и повдигнат обвинение. Това стана едва онзи ден. Един прокурор образува дознанието, после друг го наблюдаваше, накрая трети повдигна обвинение на Стависки. Новият Наказателно-процесуален кодекс бе направен и заради това за всяко престъпление да има един наблюдаващ прокурор, който да носи отговорността от образуването на съответното дело до написването на обвинителния акт, че чак до поддържането му пред съда. Случаят ”Стависки” просто доказва, че това изобщо не се случва и че обещанията, които декларирахме пред Брюксел, са лъжа. Сигурно всички бургаски прокурори ще се изредят на делото ”Стависки”.    Тук следва по-страшното. Пак лъсна празнина в Наказателния кодекс, чрез която въпросното лице може спокойно да се отърве с условна присъда. Нищо, че има смърт и употреба на алкохол. Законът обаче е такъв, че        допуска всякакви тълкувания        Нещо повече. Така и никой от прокуратурата и от полицейското дознание не излезе, за да каже по кой точно текст от НК е обвинен фигуристът. Започнаха всевъзможни гадания - според едни той е обвинен по разпоредбата, която дава от 3 до 10 години затвор, защото няма как да се скрие употребата на алкохол, според други обвинението е по намаляващия до 4 години затвор текст от кодекса заради оказването на помощ на пострадалите след катастрофата. Има трета хипотеза, че обвинението предвижда до 6 г., защото все пак случаят бил особено тежък. Ремонтираният НК позволява наистина безумни тълкувания и всякакви възможности за заобикаляне на разпоредбите с тежки наказания. Отгоре на всичко прокуратурата може спокойно и постоянно да сменя квалификациите.    Каквото и да е обаче окончателното обвинение, със сигурност        дава възможност за условна присъда        И точно това ще се случи. По няколко причини. Първата е, че условното осъждане, при което лицето се води осъдено, но не влиза в затвор, се прилага от съда, ако наложеното наказание е до три години. Всички възможни обвинения срещу Стависки дават възможност това да стане. Защото най-тежкото обвинение е с минимум от 3 години. Ако той беше например от 4 до 10 години, нямаше да може да се стигне до този вариант. Но не би.    Стависки отговоря и на другите условия за условно осъждане - чисто съдебно минало, прокурорът вече е отбелязал изрично в обвинителния акт, че фигуристът е оказал помощ на пострадалите, ще се намерят и други смекчаващи обстоятелства - свидетели, които да обяснят, че той иначе е свястно момче и пр. И съдът ще каже, че просто няма как да не приложи прословутия чл.66 от НК за т.нар. условно осъждане.    При това съдебната практика в случаи като този на Стависки е да се налага условно наказание. Това е пълна съдебна безотговорност. Както и тази, че това било убийство по непредпазливост, щом като съвсем съзнателно си седнал на волана, употребил алкохол.    Вчера и главният прокурор се възмути от действащия НК заради случаи като този със Стависки. И обяви, че ”трябва да има механизъм за налагането на ефективни присъди, защото подобен тип престъпност е особено опасна” и че ”използването на процесулани възможности за минимизиране на наказанието под един социално оправдан предел за съжаление е възможно в момента, но за мен е обществено недопустимо”. А пък под този предел        може да се слезе и след споразумение с прокуратурата        Например ако световният шампион се съгласи с всичко в обвинението и не го оспори. Тогава съдът е длъжен да отсъди присъда под минимума, предвиден за съответното престъпление.    Всъщност случаят ”Стависки” е еталон за безумията в законите. И колко са меки.    Разумен човек не може да приеме, че шофьор след употреба на алкохол - 1,1 промила в кръвта, причинява катастрофа, загива човек, друг е в кома, няма да лежи в затвор. А точно това се случва в половината подобни случаи.    В случая със Стависки излязоха и данни, че малко преди катастрофата е бил спрян от КАТ. Полицаите просто му казали да кара по-внимателно. Не са го проверили за алкохол, не са го глобили за превишена скорост. На въпросните служители не им се случи нищо. Нямало свидетели.    Описаното на случилото се досега не е ли опит обществото да бъде накарано да забрави трагедията. Едва ли. Хората продължават да говорят за това. И извън възмущението - основното очакване е как ще постъпят полицията, прокуратурата и съдът. Стотици хиляди очи са вперени в тях. Дали ще издържат теста? Ако не - какъв е смисълът от тях?         УЧЕНИЦИ СПАСИХА КЕРМЕН ОТ ОГНЕН АД 27.07.2007    Те са героите на Кермен. Малкото градче в община Сливен с едва 2500 жители население преди пет дни бе на косъм от опожаряване. Спасиха го трима ученици. Десетгодишният Кирил Банов, Антон Иванов - на 14 години, и Иван Славов - на 15 години. През последния уикенд изгоря боровата гора край Кермен, чиято площ бе около 60 дка. Ден по-късно пламнаха и нивите и още широколистна гора. Тогава се появиха Кирчо, Антон и Иван. Тримата приятели решили да ловят риба в най-голямата жега в неделя привечер. ”Отидохме при моя свако, който държи рибарник край Кермен”, разказва най-големият - Иван Славов. Вместо риба обаче, децата видели как огънят откъм нивата идва при рибарника и оттам заплашва да обхване крайните къщи на градчето. Свакото се оказва на гости и учениците трябва сами да вземат решение. ”Без да му мислим, съблякохме се голи до кръста и започнахме с фланелките, които намокрихме във водата, да удряме огъня. Стъпкахме го и с крака, а бяхме обути само с чехли - разказват едно през друго децата. Пет минути по-късно Иван се сеща, че под навеса на с авако му трябва да има лопати. Тримата грабват инструменти и започват да гасят. Не се спират близо два часа. Въпреки жегата и голямата умора момчетата продължават до идването на огнеборците. Самите пожарникари пък пристигат с лек автомобил, тъй като се оказва, че всички специализирани коли са на други пожари. Огнеборците обаче са приятно изненадани. Именно намесата на момчетата е предотвратила голям пожар в малкото градче - категорични са от ОДП в Сливен. След потушаване на огъня пожарникарите качват децата в колата и ги прибират в Кермен. Там те им вземат имената и училищата, където учат. На следващия ден, по време на пресконференция на областната управителка Христина Чолакова, имената им официално са съобщени пред всички медии в Сливен. От пожарната са изпратили и специални благодарствени писма до училищата, където учат Кирил, Антон и Иван. ”През последните няколко дни се чувстваме наистина като герои”, разказва Антон. Дори и в малките магазинчета на Кермен историята им вече се знае и хората масово им благодарят. ”Аз не мога да приема, че сме направили нещо кой знае какво, просто нямаше никой друг”, каза най-големият - Иван. От септември месец той започва да учи в Техникума по механотехника в Сливен. Не крие, че ще се зарадва, когато директорът на училището съобщи за благодарственото писмо от пожарната. Майката на Иван е магазинерка, а бащата - заварчик. Самият Иван, като по-малък, е мечтал да стане пожарникар, но точно гасенето на огнената стихия миналата неделя сега го е уплашила. ”Тази професия се оказа много трудна. Пожарникарите споделиха с нас, че от три дни не са се прибирали и не могат да видят семействата си. Аз май трябва да избирам друг занаят”, сподели Иван Славов. По-малкият - Антон, не крие, че иска да стане готвач. Той учи в Техникума по обществено хранене в Сливен и иска да свърже живота си с кухнята, но задължително в престижен хотел. ”Гасенето на пожари не може да ми бъде професия. Ако обаче се наложи, винаги съм насреща и ще помагам”, категоричен е Антон. За разлика от своите батковци, най-малкият от тримата герои - Кирчо, иска да стане огнеборец. ”Това е моята мечта и аз вече я споделих с мама и тати”, заяви малкият четвъртокласник, който учи в училище ”Христо Смирненски” в Кермен. Кирчо е впечатлен от работата на огнеборците. Всяка нощ сънува гасенето на огъня и иска да учи за пожарникар. Баща му е музикант в Стара Загора. Той обаче вече му е дал картбланш и казал: ”Щом те влече, сине, учи. За да си пожарникар, трябва много книги да прочетеш.”    Малкият Кирчо е сигурен, че ще успее. Той вече е говорил с истински огнеборци за пътя, който трябва да извърви към бъдещата си професия.     НАСЯ НЕНОВА: ”ОБЪРКВА МЕ БЪДЕЩЕТО” 26.07.2007 Нася Ненова: “Обърква ме ...бъдещето”    Интервю на Евгения Марчева от Дарик радио-София с освободената след осем години мъчения в либийски затвор медицинска сестра Нася Ненова - какво очаква от живота на свобода.    За секунда ще те върна към нощта понеделник срещу вторник. Всичко стана толкова бързо, колкото вероятно започна вашата трагедия. Какво точно се случи, кой дойде, кой почука на вратата на затвора, кой каза „Хайде, тръгвайте”.    Слушахме новините до 12, разбрахме за новите искания на либийците и ни стана ясно, че няма да си тръгнем.    Строят се магистрали, оправят се жп обекти…    Да, просто това са нови искания, които ще искат договаряния, време. И нямах никакво усещане, че ще си тръгнем. Легнахме си да спим и в 5 ч българско време дойде полицайката, която е дежурна и ни събуди. Каза, че шефът на женското отделение ни вика. И той каза: „Приготвяйте багажа, след час-два-три ще летите с мадам Саркози за България”, това му бяха думите. Може би за час и нещо успяхме да се приготвим, иначе нищо не сме знаели.    Тръгнахте си с дрехите, с които си бяхте там в затвора?    Да, даже багажът ни в момента е в Триполи. Само с по една дамска чанта си тръгнахме, ако трябва да съм точна, нищо друго. Между другото – както влязохме, така и излязохме.    Качвате се на самолета, по стълбичките; сядате в самолета…    Сесилия, заедно с Марк Пиерини и Бенита Фереро-Валднер ни посрещнаха. Разплакахме се, не вярвахме. Здравко беше вътре, прегърнахме се всички и след пет - десет минути излетяхме.    Със Сесилия някакви думи обменихте ли?    Беше много посърнала в интерес на истината, много изморена. Много тежки преговори, едва се държаха на краката си. Но казаха „Успяхме”. Било много трудно, но за всичко, което е било поискано, те са били съгласни. Това ми е информацията.    Като стъпи на българска земя, когато слизаше по стълбичките – и виждаш някаква тълпа срещу себе си, усмихната; развяват знамена, махат. Какво ти беше усещането – това ли е реалността, в която искаш да попаднеш, или е сън, който не можеш да повярваш, че ти се случва и го сънуваш.    Може би второто. Хубаво беше, много хубаво беше. Сега някак съм още в шок, не съм си представяла по този начин посрещането ни, въпреки че съм си го представяла, може би не толкова пищно. Сега съм объркана, това ми е усещането сега, утре сигурно ще е нещо друго, след месец друго. Трябва да мине време, да отлежат нещата, не мога да се осъзная още.    Искрена ли ти се стори тази радост и внимание, с които бяхте обградени в първите минути, като стъпихте на българска земя?    Да, след осем години и половина, сигурно хората са били искрени, някакво облекчение са изпитвали.    Каза, че си объркана, какво те обърква?    Обърква ме бъдещето – как ще бъде по-нататък… Аз осем години и половина не съм била тук, как ще се подреди по-нататък животът ми. Изпуснах порастването на сина ми, той вече е на 20 години, нищо не може да се върне – Да е жив и здрав. Тепърва ще мислим какво сме загубили, имаме нужда от време.    Искаш ли пак да работиш това, което цял живот си работила?    Не знам, аз съм загубила права да работя. Трябва тепърва да уча отново, това е единственото, което съм работила – може би.         ЙОРДАН ЛЕЧКОВ: ”ЗА МЕН СЛИВЕН Е НАД ВСИЧКО” 18.07.2007 - Г-н Лечков, с наближаването на местните избори кметската професия изглежда все по-опасна. Хасковският ви колега получи смъртни заплахи, а убийците на управника на Елин Пелин още не са разкрити. Защо местната власт крие толкова рискове?    - В България няма незастрашена професия, но все пак в последно време кметската стана особено рискова. Мога да кажа, че днес кметът е по-застрашен от премиера. Не само защото няма охрана, но и защото взема решения, които касаят пряко хората в регионите. Тъй и тъй ни подслушват телефоните, поне да ни осигурят охрана.    - Нюхът на бизнесмен или кметският инстинкт ви накара да инвестирате в експедицията на проф. Георги Китов, чиито резултати според мнозина ще променят историята на Сливен?    - Не съм се родил нито бизнесмен, нито кмет. Но когато миналата година в Казанлък д-р Китов откри златна маска, бях силно впечатлен и завиждах благородно.    Падам си по историята, особено по най-древната    Считам, че ако човек не познава миналото си, няма как да гради настояще и бъдеще. Затова създадох фондация ”Стоте войводи” - да помага на културни начинания.    - Каква сума дарихте вие за разкопките?    - Чрез фондацията дадох 15 000 лв. мои средства. Поисках 90 000 лв. от общинския бюджет и съм благодарен на съветниците, че възприеха идеята ми и ги отпуснаха. А други 50 000 лева даде фондация ”Тракия”. Оттук нататък обаче трябва да направим всичко възможно, за да реставрираме могилите източно от Сливен и да привлечем туристическия поток през нашия град и околностите. Знаете, тук е пътят за морето, много чужденци и сега посещават балканските възрожденски селища като Жеравна, Медвен, Ичера... Защо да не идват и на тракийските могили, за да видят наистина древната история на нашия край. И, разбира се, в Сливен, където ще бъдат изложени златната маска, златният пръстен на тракийския владетел цар Терес Втори и всички други експонати, намерени от д-р Китов и неговите колеги.    - Знаете, че много силни хора ще поискат тези експонати да заминат в София. Традиция у нас е подобни уникални находки да се излагат в столицата.    - Лечков не го ли смятате за силен? Община Сливен също е силна. Договорите са за това, да се изпълняват.    - Вие с кого имате договор?    - Още преди разкопките подписах договор с д-р Китов. И там е казано: всички експонати, намерени по време на експедиция ”Темп” източно от Сливен, трябва да останат в нашия исторически музей.    - Ще може ли обаче да се осигури нужната охрана и защита от посегателство?    - Ще може. Сигурен съм, че общинските съветници ще ме подкрепят и ще осигурят необходимите средства. Знам откъде могат да дойдат, имаме и достатъчно пари в бюджета.    - Считате ли, че тези инвестиции ще се възвърнат?    - Убеден съм, че ще се върнат. Но това не е най-важното. Ние сме задължени да оставим уникалните находки в Сливен. Нашите наследници да знаят кои сме. За мен интересът на Сливен стои над всичко. Сега имаме уникалната възможност да изградим хубав музей.    Общината ни е финансово стабилна. Не трябва да забравяме и нашата антична крепост ”Туида”. Тя е по-стара от крепостта в Търново, просто трябва да се инвестират средства там. Затова още преди година съм предложил нейното възстановяване и вече са изградени проектни планове. Имаме заделени пари за финансиране и на тракийските могили, които сега се разкопават от д-р Китов. Прозорливостта ни вече дава плодове.    - Сега обаче ще ви обвинят, че всичко това са предизборни ходове, тъй като вие вече обявихте намерението си да поискате втори мандат от жителите на Сливен?    - Сигурно съм поръчал и намирането на тези уникални реликви и съм знаел за тях още преди д-р Китов. Приемам всякакви обвинения, но тук съм убеден в правотата си, защото печели Сливен и всички хора, живеещи тук. Аз просто възобнових хубавите традиции на нашия град в културата и спорта. И хората ще го разберат и оценят. Сливен трябва да се превърне в център, където и българи, и чужденци могат да открият и история, и култура. Затова още отсега казвам, че превръщането на Сливен в център на културния туризъм ще бъде част от моята предизборна кампания.    - След 7 месеца борба вие победихте - договорът между общината и банка ”Дексия” вече е факт, до дни трябва да дойдат 11 милиона евро от заема за инфраструктурни проекти. Какво да очакват сливенци от тези пари?    - Оттук насетне лятото ще стане горещо Започва цялостна подмяна на водопроводната мрежа в най-големите квартали ”Сини камъни” и ”Дружба”. Там ще бъде изградено осветление и всички улици ще бъдат асфалтирани. 7 милиона лева от заема отиват за квартал ”Речица”, където ще се изгради водопреносна мрежа и ще се асфалтират всички улици. 6 училища от града ще бъдат изцяло ремонтирани по проекти за енергийна ефективност.    - Ясно ли е вече как ще участвате в изборите - като независим или като партиен кандидат?    - Ще се кандидатирам като независим, подкрепен от ГЕРБ и други формации.    - А листата за общински съветници?    - Ще водя листата за общински съветници на ГЕРБ в Сливен. По тези въпроси сме се разбрали с лидерите на партията. Очаквам подкрепа и от много други партии, формации и граждански сдружения. Търсят ме от всички страни. Като спортен човек ще кажа, че винаги преди голямо състезание се концентрирам в моята подготовка. И сега това правя. Тихомълком, без много шум. Една битка се печели предварително.    - Как местните избори наесен ще повлияят на политическата обстановка в България?    - Безспорно ще има промяна в баланса на силите. На този етап обаче не бих се наел да правя прогноза дали кметските избори ще доведат до предсрочен парламентарен вот.    - Как ще се финансира вашата кампания?    - Ще харча мои пари, които сам съм спечелил.    - Колко пари трябват, за да се стане кмет на Сливен?    - Не бих назовал конкретно число. Само ще кажа, че в момента партиите дават нереални отчети на изразходваните от тях пари пред Сметната палата. Похарчените средства са 5-6, дори десет пъти повече от изнесените.    - Откъде идват тези пари?    - Това вие трябва да кажете, журналистите. Аз твърдя, че в Сливен общински съветници източват общински фирми. Правят го с години. Ясно е, че тези средства изтичат и към една или повече политически централи в града. Затова и наскоро поисках публично намесата на прокуратурата в общинската фирма ”Комунални услуги”. Но не е само тя, има още общински и държавни дружества, откъдето се точат пари. Логичният въпрос е къде ще се харчат тези пари някой дава ли фактури за тях, някой плаща ли данъци върху тях. Това е голяма тема, която ще бъде акцент в моята предизборна кампания. Но и държавата трябва да фокусира вниманието си върху този въпрос, защото иде реч за нашите пари. Парите обаче не са най-важното, а хората, които посягат към властта, да са постигнали нещо в живота. Да са устроили себе си и семействата си, преди да влязат във властта, а не да го правят след това.    - Ще водите листата на ГЕРБ, явно сте се разбрали с Бойко Борисов. Кога за последно се виждахте с него?    - Постоянно се виждаме. Защо се търси интрига в нашите отношения? Ние сме добри приятели. Виждаме се често, говорим си. Само тенис не сме играли скоро, защото все аз бия!    Георги Мангинов     БОГ И СЪДБАТА ЧУВАТ АРХЕОЛОГА КИТОВ 15.07.2007    Археологическите находки в България са сред най-сензационните през последните години, а Георги Китов прави някои от най-вълнуващите открития с надеждата да добави нещо към оскъдното знание на учените за траките” - писа през май 2005 г. сп. ”Тайм” за работата на почти легендарния вече археолог и неговия екип.        ”Те копаят от 12 години, четири месеца на година, 18 часа на ден”, така ”Тайм” описа работата на археолозите в Долината на тракийските царе и типично по американски нарече Китов ”българският Индиана Джоунс”.        В други публикации с претенция за сензационност са го наричали и ”българският Шлиман”. Археологът обаче демонстрира пълен непукизъм към подобни фойерверки. И просто си гледа работата.        Тя го направи световна знаменитост.        ”Откритите от екипа на Китов стотици великолепни бижута, оръжия и ритуални предмети показват, че тракийската култура е засенчвала дори гръцката”, изхвърлиха се в ”Тайм”.        Но авторите всъшност цитират безспорния авторитет - проф. Александър Фол: ”Тези находки доказват, че траките не са били ”общество на варвари”. Те са имали ценностна система, към която съзнателно са се придържали. Това е било аристократично общество със сложна йерархия”.        Георги Китов, посветил живота си на тази идея, разказваше преди 2004 г.: ”Тракийските храмове се били осквернявани и ограбвани в древността, така че едва ли могат да бъдат намерени археологически материали с художествена и музейна стойност, но ние се радваме и на трохите.        В други такива случаи в Долината на тракийските царе сме намирали и малки златни фрагментчета, листа от златни венци, златни и сребърни украшенията мънички, които грабителите в бързината си са изтървали, така че мисля че и тук няма да е изключение и че и тук ще намерим нещо. Да даде Бог пък и да не са ограбили всичко, това ще бъде чудесно”.        И съдбата ли, Бог ли го чуват.        В събота това - като по поръчка - се случи пред камерите на две телeвизии. БНТ и ”Дискавъри ченъл”.        Поколения археолози добросъвестно ровят през целия си живот без да изпълнят мечтите си. Китов и неговите хора за три години намират втора златна маска на тракиец.        Когато го питат как успява да разбере къде точно трябва да се копае и какви предварителни измервания правят колегите му от екипа,        Китов винаги е загадъчен.        ”До известна степен това е въпрос на професионална тайна. Има елемент и на интуиция, както и на риск - в повечето случаи оправдан. Ние сме длъжни да се съобразяваме с иманярите, да спасяваме това, което