Вторник, Август 22, 2017

Търсене в сайта

Сряда, 14 Юни 2017 07:38

АВИАЦИЯТА Е ВАЖНА, НО ДА НЕ Я НАДЦЕНЯВАМЕ

Тези дни ми дойде в повече да слушам за българските ВВС. Да, важни са. Да, не бива да оставаме без бойна авиация. Да, въпрос на чест и достойнство е като се има предвид, че ние първи като нация сме използвали самолета за бойни цели преди повече от 100 години. Да, нужен ни е нов изтребител и той да бъде по стандартите на НАТО.

Всичко това е вярно, но също така е вярно да се каже, че армията е като един жив организъм. За него са нужни и вода, и храна, и облекло.

Какво всъщност правят нашите бойни самолети, ако се окажем обект на противниково нападение? Най-апетитната част от България за мнозина е Черноморието ни. По принцип там има две направления за десант. Едното е Бургаският залив, а другото е Варненският залив. Всичко останало по крайбрежието не става за развитие на десант и образуване на анклав с отцепване на територия. Каквато по принцип е крайната цел на всеки един подобен десант. За да е сполучлив той обаче, противникът трябва да си подсигури въздушно превъзходство във въздуха.

Обикновено се правят по два нальота или две вълни самолети. Всяка вълна съдържа 35 противникови самолета. За да се спре този десант, първо, трябва да има надеждна брегова артилерия. Необходима е сухопътната ни групировка да е заела своите рубежи предварително.

Преди всичко обаче се спира въздушният удар на противника. А за това трябва да знаеш откъде излитат неговите самолети, накъде летят, колко са и какви са. А това става чрез разузнаване. Една рота за електронна война прихваща противниковите самолети още на 400 км. На 200 км се определя направлението на въздушния удар.

Когато противниковите самолети достигнат 150 км, те се прихващат и от техническите средства на нашите зенитно-ракетни комплекси. По принцип в 35-те самолета на противника има такива за електронна борба, за прихващане на наземни цели, има самолети-смутители, има изтребители, които пък пазят бомбардировачите. Само с 8 или 10 български изтребителя да се спрат въпросните 35 противникови самолета е невъзможно. Затова още на 100 км от нашата граница средствата за електронна война започват да действат. Те буквално забиват и прекъсват честотите на противниковите самолети. Смущават радиовръзката помежду им и с кулата, която ги води. В случая това най-вероятно ще бъде боен кораб в Черно море. По военному се нарича предварително насочване.

Когато радиовръзката между противниковите самолети изчезне, те се превръщат в състезателна кола без навигатор. А тя трябва да се движи по насечен терен. С ръкомахане няма да стане. Още по-близо до нашата граница средствата за радиоелектронна война удрят самата навигационна система на противниковите самолети. В един момент те вече не знаят къде са. На 20 км от крайбрежието ни пък се пускат станциите за смущения на приземното бомбомятане. По този начин противниковият пилот вижда на екрана си вместо една, вече 50 идентични цели и не знае къде да хвърли бомбите.

Междувременно противовъздушната отбрана на страната започва да стреля с ракети и снаряди от земята. На 50 км пък противниковите самолети са ударени и от ракетните системи на войските от сорта на "Оса", "Стрела 2М" и други. Представете си какво се случва с един противников летец в този момент. Той има заповед да хвърли бомбите, но не знае къде и няма връзка. В повечето случаи летците хвърлят товара си някъде и моментално се връщат обратно. Ако могат. Тогава се пускат и нашите изтребители. Естествено, основната им роля ще бъде унищожаване на противниковите бомбардировачи.

В крайна сметка, ако унищожим над 50 % от самолетите от първата вълна, десантът на противника най-вероятно няма да успее. Малко са командирите, които ще изпратят втора вълна при толкова много поражения. Дори и да го сторят обаче, ги очаква същия бой. Дори и да се стигне до десантиране на противникови войски, те са обречени, защото ще останат без доставки по въздуха. В крайна сметка десантът ще бъде възпрян от един жив организъм. В който поравно имат своята роля и радиоразузнавачите, и зенитчиците, и военно-въздушните ни сили. Българската армия има нужда и от вода, и от храна, и от облекло. Няма как да се дава само едното за сметка на другите.

Георги Мангинов

 

Статията е публикувана в днешния брой на в."Стандарт"

Партньори

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Превод