Той е бил на седем олимпиади, въпреки че никога не е излизал на пистата, на тепиха или на боксовия ринг. Няма нито една отличие на състезание, но много наши шампиони са му благодарни и твърдят, че зад успехите им стои и неговият труд. Осман Али е масажист на много от водещите наши спортисти. Днес на 75 години сливенлията си спомня с вълнение за Сеул, Мюнхен, Москва. За много велики спортисти, на които е помогнал в решителен момент. Много хора продължават да търсят лечителя на доста от българските национални отбори. За него да лекува е призвание, което му носи истинска радост.
"Когато говоря за Сеул, целият настръхвам. Чак косата ми се изправя, а очите ми се насълзяват". Думите са на 75-годишния Осман Али от Сливен - масажиста, който има зад гърба си 7 олимпиади, над 20 световни и още толкова европейски първенства.
За Осман Али обаче олимпиадата през 1988 година в Сеул е по-особена. "Кой каквото иска да говори, но Ивайло Маринов беше най-големият български боксьор, в Сеул го доказа категорично", спомня си той. На финала нашето момче играе с американец. "Над 20 хиляди души в залата аплодираха американеца и развяваха знамето на САЩ. Ние, българите, бяхме само трима - треньорът, аз и Грую Юруков, който по това време беше зам.-министър на спорта", разказва масажистът. След първата част американецът очевидно има преимущество, макар и минимално. На почивката бай Осман нахъсва Ивайло, като му казва, че пада с много. През втория рунд нашият буквално съсипва противника и повежда в резултата. "В третия пък показа на цял свят какво е да имаш най-бързите крака в бокса - накара американеца да пада на земята с финтове". След финалния гонг Осман Али се качва на ринга и вдига на ръце феноменалния ни боксьор: "Тази снимка искам да бъде винаги при мен, много се вълнувам". Знаменитият миг е запечатан и от тв камерите, които седмици по-късно продължават да въртят кадрите.
Днес Осман Али е пенсионер със 180 лева пенсия. В началото на 90-те години губи съпругата си Дида: "Оттогава не съм същият. С нея си отиде всичко хубаво. Тя отгледа децата ни, докато 30 години бях по лагери и състезания из целия свят", разказва с тъга той. Докато говорим, на входната врата се звъни -идва поре-дният пациент на бай Осман. Умението му да облекчава болките и да лекува отдавна е известно и извън Сливен. Притежава вълшебни пръсти, лекувал е стотици спортисти, а в момента помага на хора от цяла България да изчезнат болките в ставите им.
В далечната 1965 година Осман Али тренира бокс при известния сливенски треньор Добри Загоров. След осем години започва да се занимава с чакръкчийство. "Умението да лекувам изкълчено, натъртено и други подобни, наследих от баба ми Фатме", разкрива той. Първоначално е масажист в Сливен, а по-късно - на националния отбор по бокс. През последните 40 години обаче Осман Али на практика е работил с всички национални отбори на България - като се започне с бокса и се премине през борбата, та се стигне до леката атлетика, самбото и други. Самият Тодор Живков също е бил негов пациент, както и повечето членове на Политбюро, но сливналията не желае да споделя подробности за някогашните комунистически величия.
Първата олимпиада на Осман Али е през 1972 година в Мюнхен. Тогава западногерманците му отправят покана да остане отвъд Желязната завеса. "Не можех да си представя как ще живея без моите близки и категорично отказах. По-късно съм получавал предложения да остана в Турция, Америка и в други страни. Винаги обаче съм се връщал, защото България е родината ми, а Сливен е градът, без който не мога", признава емоционално 75-годишният бай Осман. Масажирал е илегендарния Наим Сюлейманоглу. Докато щангистът беше в българския национален отбор. 10 години е помагал с уменията на ръцете си на Гълъбин Боевски, който сега гние в бразилски затвор, обвинен в трафик на наркотици. "Много добро и кротко момче, ама парите развалят. И жените", добавя мъдро възрастният човек. "На бившия кмет на Сливен съм направил над сто масажа. Не помня имената на всички именити спортисти, но със сигурност през ръцете ми са минали всички щангисти начело с Нураир Нурикян, лекоатлети като Михаил Желев и Стефка Костадинова, боксьори като Петър Лесов и Ивайло Маринов и много други".
Помогнал е и на някогашното светило в аматьорския бокс - кубинеца Теофило Стивънсън. Това се случва на световното в Америка през 1986 година, когато кубинците молят нашия масажист да се занимае с тяхната звезда. Оказало се, че Теофило има изкълчване на ръката. "Оправих я и той стана световен шампион", горд е бай Осман.
На много хора от предишната власт е помагал, но почита изклю-чително много само един - бившия министър на културата и някогашен първи секретар на ОК на БКП в Сливен Георги Йорданов. "Той винаги е имал много добро отношение към мен, към семейството ми, както и към всички спортисти", обяснява масажистът. С умиление си спомня и за първия телефон в дома си в сливенския квартал "Даме Груев". "През онези години да имаш домашен телефон не беше лесно, чакаше се дълго, а съпругата ми държеше да поддържаме връзка. Споделих това с Георги Йорданов, който ни посети на един от лагерите преди олимпиада. Като се върнах в Сливен, вече имахме телефон". Няма да забрави и как веднъж на лагера в Белмекен пристигнал Тодор Живков. Някогашният Първи се срещнал с борците и ги попитал как е борбата. Едно от момчетата, без да се замисля, казало: "Другарю Живков, борбата зависи от храната!" Всички изтръпнали, но Живков се засмял и обстановката се разведрила.
Бай Осман Али има три дъщери и седем внуци. Единият от тях - Мехмед, играеше футбол като централен нападател в Сливен. Днес младежът попива уроците по масаж на дядо си. "Той вече взе занаята ми и съм спокоен, че имам наследник", доволен е бай Осман.
"От многото сауни хванах хроничен бронхит. Сега имам три помпи, които ползвам, и съм постоянно на лекарства. А много ми се иска отново да стъпя на олимпиада", изрича тъжно някогашният масажист на елитни спортисти. Той не се интересува от политика, но дава мило и драго да гледа спортни предавания. "За мен няма по-голямо щастие на този свят от това да видя да се вее българското знаме и да чуя родния химн при победа на наш спортист на международното поле. Искам днешните ни спортисти да носят медали и да радват цяла България, както по мое време", издава чувствата си Осман Али.
А ако случайно решите да го потърсите, лесно ще го намерите. Всеки сливналия ще ви упъти към квартал "Даме Груев". На вратата на масажиста със златни ръце има огромна табела, на която е изписано: "Бай Осман, почетен гражданин на Сливен".
