Дочух, че съветничката Келеведжиева ми споменала името в някакво писание. Признавам-не следя редовно електронни издания с малка посещаемост. Затова и късно разбрах за словоизлеянието на учителката. Сигурно късно и отговарям, но съм длъжен да го направя, от отговорност към Нейно Величество Истината.
Келеведжиева явно е изнервена. А няма защо. Трябва да свиква не само да ходи по коктейли, но и да бъде обект на журналистически интерес. Да отговаря на въпроси, каквито ще има много.Тепърва ще се пише за нея, щом е влязла в политиката, партията й е взела властта в Сливен, а името й се върти за различни постове.
Нещо обаче се е пообъркала и държа да я поправя.
Не съм писал коментари по нейн адрес, още по-малко злостни, както тя си въобразява. Името й е споменато само в информационни дописки. Разликите между информация и коментар се учат във факултета по журналистика на Софийския университет.
Не съм я представял нито като „жадна” за власт, нито като „напита” с власт. Това е самодейна трактовка на неспециалист в журналистиката.
Останах с впечатление, че Келеведжиева се интересува от моята професионална квалификация. Ето я.
Завършил съм английска паралелка на езикова гимназия „Захари Стоянов” в Сливен.Със златен медал.
Турска филология във Великотърновското военно училище. С отличие.
Журналистика в Софийския университет „Климент Охридски”. Редовно и също с отличие.
От 18 години си вадя хляба само с журналистика, работейки за национални и регионални издания. Бил съм председател на дружеството на журналистите в Сливен. Програмен директор на телевизия, водещ на актуални политически предавания. Имам хиляди статии и стотици коментари в централната преса. Мои материали са предизвиквали национални дебати. Цитирали са ме международни агенции. Получавал съм много награди. Обходил съм половин Европа и САЩ, имам над 50 000 летателни километри, командирован като журналист.
Затова и намирам за обидно написаното от Келеведжиева, че съм се „изживявал” като журналист и тълкОвател…Трябваше да завърша полувисш институт за детски учителки или училището в село Мокрен ли, за да бъда приет от авторката на писанието?
Какви са фактите.
В сайта Sliveninfo бяха публикувани статии, свързани с ръководните постове в новата общинска администрация. След вота тази тематика е най-актуалната в местните медии. Където се завъртяха доста имена. Едното беше на Келеведжиева.
Оказа се, че има интрига само за мястото на зам. кмет по култура, образование и социални дейности в община Сливен. Самата Келеведжиева признава, че е дала съгласие името й да се дискутира за въпросното място. Затова и публикациитe, общо три на брой за близо месец, бяха свързани с този пост.
Ако интригата беше за поста на председател на Клуба на дейците на културата, със сигурност щяхме да напишем и нейните заслуги в този клуб.
Ако борбата бе за място на самодеец или за шеф на ученически театър, щяхме да напишем и заслугите й в ученическия театър.
Ако се дискутираше кой да оглави дадено женско движение, щяхме да напишем за нейната деятелност в тази сфера.
Ако искахме да акцентираме на литературната критика, щяхме да опишем стореното от нея и в тази област.
Ако се търсеше действащ учител, пак щяхме да стигнем до нея, ако и в Сливен да има и други учители...
Само дето въпросното място е за висш управленец на една 150 хилядна община. С ресор, касаещ съдбите на хиляди хора. Затова е нормално да се изтъква управленския опит на кандидатите. Какъвто другият, спряган за мястото кандидат, има в изобилие…Бил е кмет, депутат, председател на общинския съвет, шеф на партия, шеф на РИО на МОН, помощник директор на училище…
Явно някои не знаят, че зам. кметското място в голяма община като Сливен е политическа длъжност. Което пък обяснява сравнението с партийния стаж на двамата кандидати. Във въпросните публикации не бе спестен и факта, че другият кандидат е изключен от БСП.
В една от трите статии, споменаващи името на учителката, е написано, че тя е свързана със село Блатец. Нещо, което го има на страницата на Блатец в Уикипедия. Или трябва да обяснявам и що е то Уикипедия?!
А пропо, въпросният друг кандидат за мястото на зам. кмет беше Иван Славов, който вече встъпи в длъжност. И който сигурно е най-критикуваният от мен управленец. Писал съм за президенти, премиери, министри, депутати, кметове, съветници, магистрати, директори, бизнесмени и пр. Никой обаче не е бил критикуван от мен повече от Иван Славов. Никога този човек не възропта, никога не посегна на журналист, никога не направи опровержение, никога не написа един ред срещу дадена статия, не даде под съд пишещ, не опита да окаже натиск, както правят други…
Какво да се прави… Някои наричат това манталитет. Други класа. Трети го приемат за слабост.
Хората са различни. Едни го имат, други не.
Другите си имат друго. Хем си го носят, хем си го показват.
Георги Мангинов
