Банкерката Весела Цонева даде интервю пред Георги Мангинов за вестник „Стандарт”. Цонева говори пред медия за първи път след като на на 23 март 2011 г. централният клон на банката в града стана обект на въоръжен обир с вземане на заложници. Директоркатауспя да се скрие от похитителя Стефан зад бюрото си, където прекара цели 24 часа, преди да бъде освободена от полицията.
За какво е мислила през 24-те часа зад бюрото си и как е информирала полицията, банкерката сподели за пръв път пред в. "Стандарт".
Весела Цонева е родена в Сливен. Завършва елитната езикова гимназия "Захари Стоянов" и УНСС в София. От 1993 г. работи в банковия сектор. От 2004 г. до момента е директор на клона на "Инвестбанк" в Сливен. На бюрото си винаги държи икона на св. Николай Чудотворец. Повече от половин година след черния 23 март Весела за пръв път проговори пред медия.
- Г-жо Цонева, в бившия си кабинет имахте ли същата икона на свети Николай чудотворец?
- Да. Тази икона беше и в предишния ми кабинет и мисля, че това до голяма степен ми помогна.
- Спомняте ли си какво правихте, преди да влезе похитителят Стефан Стефанов на 23 март след обяд?
- Беше нормален работен ден. Около 16 ч разговарях в моя кабинет с един от охранителите Димитър Тенев. На излизане го помолих да остави вратата отворена.
- Това означава ли, че сте видели похитителя като влиза?
- Да, видях маскиран мъж, който влезе в банката и каза: "Това е обир". Инстинктивно клекнах и се скрих зад бюрото си в този момент.
- Имаше ли оръжие?
- Пистолетът му беше вдигнат. Около минута-минута и половина след като влезе, той простреля другия охранител. Тогава чух само едно хъркане, което беше много зловещо като на човек, който си отива. Усетих ужас и страх.
- Вашата врата през цялото време ли беше отворена?
- Да.
- И през следващите 24 часа, докато баретите ви измъкнат, Стефанов изобщо не влезе в кабинета?
- Не. Не влезе, защото кабинетът ми гледаше към улицата, а там стената беше стъклена и всичко се виждаше. Предполагам, че похитителят се е опасявал, че ако се доближи толкова близо, може да бъде ликвидиран от полицаите, които на петата минута бяха навсякъде около банката.
- Разбрахме, че през цялото време сте информирали полицията за случващото се в банката. Кога изпратихте първия sms?
- Първите два пъти се обаждах по телефона. Когато се скрих зад бюрото, звъннах на полицай и го информирах за нападението. Второто ми обаждане беше, когато похитителят простреля охранителя Станчо Станев. Впоследствие имах възможност да изпращам само SMS-и.
- През цялото време ли пращахте?
- Почти. С изключение на нощта, когато имаше моменти на затишие и не знаех какво точно се случва. Не исках да обърквам полицаите, а и бях много изморена.
- Може ли човек в такъв момент да се унесе или дори да заспи?
- Да, може. Въпреки напрежението и студа. Похитителят беше вкарал момичетата в бронирано помещение без прозорци, където е много задушно, и пусна централната климатизация на студено. На всичко отгоре аз бях леко облечена и бях седнала на земята. На моменти усещах, че изтръпвам и ми се доспива.
- Вие сте изпращали съобщения, а полицаите изпращаха ли до вас?
- Да, получавах. Казваха ми някои от намеренията, посъветваха ме да не се разкривам. Имаше голяма вероятност, ако се появя, похитителят да ме застреля.
- За какво най-често си мислехте през тези 24 часа зад бюрото си?
- За детето си. Това ми даде сили да издържа. Защото имам ангажимент на тоя свят.
- Делото срещу похитителя е вече в съда. На 25 октомври е първото заседание. Как с колежките ви приемате евентуално минимално наказание след самопризнания и съкратен съдебен процес?
- Вчера бяха връчени призовки на колегите като пострадали лица и на мен като представител на "Инвестбанк". Знаем, че съществува и такава възможност. Очакваме справедливост, която, според мен, не би трябвало да се изразява в минимална присъда.
- Успяхте ли психически да преодолеете шока?
- Много често се връщаме към станалото. Даже и по време на празненства си говорим за това. Благодарни сме на психолозите, които наистина много ни помогнаха.
- Не искате ли да поговорите все пак с този човек лице в лице?
- Колежките ми считат, че виждането с него ще е много тежко. До много скоро аз избягвах всякаква информация за похитителя. Наскоро гледах едно интервю с него, за да разбера кой е този човек, не знам дали да го нарека "човек", който си позволи да преобърне живота на всички ни. Искам да благодаря преди всичко на служителите на МВР, които се справиха перфектно със заложническата криза, на моите близки, които ми гледаха детето, и на приятелите, които ми даваха подкрепа и кураж през цялото време.
Георги Мангинов
